Изх. №24-31-48
Дата: 08.08.2014 год.
ДОПК, чл. 168, ал. 1;
ДОПК, чл. 178, ал. 1;
ДОПК, чл. 225, ал. 1, т. 1.
Във Ваше искане за методологическо съдействие, постъпило в ЦУ на Националната агенция за приходите с вх. № 24-31-48/25.07.2014 г., относно жалба с …………………. по регистъра на Дирекция ОДОП …., срещу Решение за отказ № ………………….., издадено от орган по приходите при ТД на НАП – …, е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП – …. е постъпила молба за възстановяване на сума, представляваща лихва за просрочие, начислена от ТП на НОИ – …. за задължение по разпореждането на РУСО – … от 2007 г. В отговор на тази молба органът по приходите е отказал възстановяване на претендираната сума, тъй като по данъчно-осигурителната сметка на лицето не е налична надвнесена сума в този размер.
В хода на административното производство е установено, че задълженото лице има задължения, установени с Разпореждане № ………………………, издадено от РУСО –…. Разпореждането е предадено за принудително изпълнение на Агенцията за държавни вземания, РД – …, където е образувано изпълнително дело № ……………. От представени по преписката квитанция и платежно нареждане е видно, че жалбоподателят е изплатил изцяло задължението си през 2009 г., поради което образуваното срещу него изпълнително дело № ………….. е прекратено с Разпореждане № ………………………………… по описа на РД – .. на АДВ, ИРМ – …..
С разпореждания от ……………………. публичният изпълнител при РД – … на АДВ, ИРМ – … е разпределил постъпилите по изпълнителното дело суми по сметка на ТД на НАП …., по код за вид плащане 115000 – глоби, вместо по сметка на НОИ. Същите са били надвнесени по данъчно-осигурителната сметка на лицето.
Във връзка с молба на жалбоподателя, на 24.01.2014 г. публичен изпълнител при ТД на НАП …., Офис … е издал разпореждания, с които е отменил разпорежданията по изп.дИзх. № ……………., с които сумите са били разпределени по сметка на ТД на НАП .. и е разпределил постъпилите по изпълнителното дело суми по сметка на НОИ. С писмо с Изх. № ……………….. ТП на НОИ – … е уведомено, че задължението по изпълнителното дело е погасено, като сумите са прехвърлени по сметките на НОИ на 24.01.2014 г.
На 09.01.2014 г. в ТП на НОИ – … е издадено запорно съобщение на жалбоподателя, с Изх. № … от същата дата, с което му е наложена обезпечителна мярка запор за публичните вземания срещу лицето, установени с Разпореждане № ……………………………, издадено от РУСО – … (ТП на НОИ – …). Видно от писмо Изх. № …………………….. на директора на ТП на НОИ – …., в отговор на молба от задълженото лице до ТП на НОИ – …за заличаване на задължението му по Разпореждане № ……………………………. на ТП на НОИ …, е отговорено, че тъй като платените от задълженото лице през 2009 г. суми по изп.д. ………………… по описа на РД – …. на АДВ, ИРМ – … не са постъпили своевременно по сметката на НОИ, а са преведени едва на 01.02.2014 г., е налице дължима от лицето лихва за просрочие за периода от 04.02.2014 г. до момента на издаване на отговора.
В следствие на отговора на директора на ТП на НОИ – …, лицето е подало молба в ТД на НАП – …, ИРМ – .., с която е поискало възстановяване на сумата, представляваща начислената му от ТП на НОИ – … лихва за просрочие за задължението по Разпореждане № ………………………….., издадено от РУСО – … (ТП на НОИ – …).
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс публичното вземане се погасява, когато е платено. Следователно за задълженото лице установеното с Разпореждане № …………………., издадено от РУСО – .. (ТП на НОИ – …) вземане е погасено към момента на плащането му към публичния изпълнител при АДВ съответно на 04.02.2009 г. и 22.02.2009 г., тъй като на основание чл. 220, ал. 1 от ДОПК (в редакцията му от ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г.) изпълнителното основание, с което е установено вземането, е изпратено на публичния изпълнител в АДВ по постоянния адрес или седалището на длъжника за образуване на изпълнително производство. Освен това, въз основа на разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК поради настъпване на предвиденото в закона основание, а именно – погасяване на задължението и направените разноски, публичният изпълнител е прекратил производството по принудително изпълнение на публичното вземане с разпореждане, издадено на 23.12.2009 г. Прекратяването е настъпило по силата на закона, тъй като е било налице цитираното законово основание за това, предвидено в чл. 225, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Разпореждането на публичния изпълнител, с което той е прогласил прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителното производство, а само констатира едно вече настъпило прекратяване, поради което преустановява предприемането на по-нататъшни изпълнителни действия.
Последица от прекратяването на изпълнителното дело е недопустимост на следващи изпълнителни действия. Ако такива бъдат извършени, те биха били опорочени и следва да бъдат отменени по жалба на длъжника. Прекратяването на изпълнителния процес означава погасяване на правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. След изпращането от страна на публичния взискател на изпълнителното основание за изпълнение на органа по принудително изпълнение, който в случая се е явявала АДВ, и образуването на изпълнително дело за принудителното събиране на публичното вземане, извършеното на публичния изпълнител плащане представлява надлежно извършено от длъжника плащане, което съгласно нормата на чл. 168, т. 1 от ДОПК води до погасяване на самото задължение.
От горното следва изводът, че вземането, установено с Разпореждане № ……………………………, издадено от РУСО – … (ТП на НОИ – …), е погасено към момента на плащането му от длъжника по сметка на публичния изпълнител. Отношенията между органа по принудителното изпълнение и публичния взискател не касаят валидността на извършеното от длъжника изпълнение.
Към датата на Запорно съобщение с Изх. № ………………….. ТП на НОИ – … не е имало основание за предприемане на изпълнителни или обезпечителни действия за вземането по Разпореждане № ……………………………, издадено от РУСО – .. (ТП на НОИ – ….), тъй като към то вече е погасено. В тежест на длъжника е да докаже, че изпълнението му е редовно, поради което същият разполага с правната възможност да обжалва така предприетите от ТП на НОИ – …. действия по изпълнение на погасеното публично вземане по административен и съдебен ред, както и чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу публичния взискател, че не дължи.
Необходимо е да се отбележи, че в конкретния случай длъжникът няма правно основание да търси и да получи от органа по принудително изпълнение в лицето на ТД на НАП – …, Офис – … компенсиране на вредите, които са настъпили в неговата правна сфера в резултат на действия на публичния взискател. В този аспект, административните отношения между двата органа – ТД на НАП – …., Офис – …. и ТП на НОИ – …, не дават основание на длъжника за насочване на претенциите му спрямо органа по принудително изпълнение ТД на НАП – …, Офис – ….
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
‘