ЗКПО, чл.15,ЗДДС, чл.12

Изх. № 53-04-440
07.07. 2016 г.

чл. 12 от ЗДДС
чл.15 от ЗКПО
Дружеството възнамерява да сключи договор с „Лукойл България“ ЕООД за покупка на горива, стоки и услуги чрез Лукойл електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива. Съгласно предложена оферта, дружеството ще ползва отстъпка от цената при закупуването на горива от бензиностанции на Лукойл, чиито размер ще зависи от количеството закупени горива през месеца.
С цел да достигне тези количества, дружеството ще предостави правото на ползване на горивни карти на свои дългогодишни служители, като сключи договор с тях. Служителите ще заплащат ежемесечно на дружеството стойността на зареденото гориво с горивната карта и възнаграждение за правото да я ползват, за което дружеството ще издава фактура.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Какви за задълженията на „А“ ООД, съгласно действащото данъчно законодателство?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагане разпоредбите по ЗДДС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В конкретния случай, предвид изложената фактическа обстановка дружеството ще предоставя възмездна услуга на свои служители, свързана с правото на ползване на фирмени карти за зареждане на горива. Същата не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС „Освободени доставки и придобивания”, поради което попада в обхвата на облагаемите доставки с данъчна ставка 20 на сто.
По силата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, какъвто в случая се явява „А“ ООД, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.Посилата на ал. 13 от посочената разпоредба, когато за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура, която задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1, т.9 -15 за всяка отделна доставка, отразена в сборната фактура, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
В ал.3, т.1 от чл.113 от ЗДДС е предвидено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получател е данъчно незадължено физическо лице. В този случай, ако за доставката не е издадена фактура доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.119 от ЗДДС следва да състави отчет за извършените продажби, който да съдържа посочената в чл.112 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) информация. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден от данъчния период.
Относно прилагане разпоредбите на ЗКПО:
Описаният случай не може да бъде квалифициран като предоставяне на социални придобивки, тъй като картите за гориво ще бъдат предоставени възмездно на определена целева група от служители.
Видно от запитването, намерението на ръководството на дружеството е да осъществява търговски взаимоотношения с част от персонала, за данъчни цели следва да бъде съобразено, че сделките между свързани лица (по смисъла на §1, т. 13 от ДР на ЗКПО във вр. с §1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/) са обект на специално данъчно третиране в ЗКПО. Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Относими към хипотезата на чл. 15 от ЗКПО са разпоредбите, дефиниращи понятията: „пазарна цена” съгласно §1, т. 14 от ДР на ЗКПО във вр. с §1, т. 8 от ДР на ДОПК; „методи за определяне на пазарни цени” съгл. §1, т. 10 от ДР на ДОПК във вр. с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (ДВ бр. 70 от 29.08.2006г.).
Предвид гореизложеното, тъй като ще се осъществяват сделки между свързани лица с отделни елементи на прехвърлителната функция, за данъчни цели цената на сделките следва да е пазарната такава, определена като се вземат под внимание посочените в Наредба Н-9 методи за определяне на пазарни цени. На основание посочените разпоредби за данъчни цели се приема тази данъчна основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, който не води до отклонение от данъчно облагане.
В конкретния случай, като се има предвид, че служителите ще заплащат на предприятието използваното от тях гориво за лични нужди, за работодателя не възниква задължение за внасяне на данък по Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)и осигурителни вноски върху тези суми.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар