Във връзка с поставено по електронен път от Вас запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ….. с вх. № ……./18.10.2010г., изразяваме следното:
Описвате, че съгласно отчет за извършена работа от чуждестранно лице са получени две фактури. Услугата, която е извършена е „регулярна поддръжка и ремонт на затварячна машина от линия за производство на топено сирене.”
Поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да удържаме данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, при положение, че услугата не е монтаж и инсталиране, а е регулярна поддръжка и ремонт ?
2.Необходимо ли е да подаваме декларация по образец в срок до 31.01.2011г.?
3.Необходимо ли да правим нещо по повод преизчисления на данък при източника?
Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ възнагражденията за технически услуги, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица са от източник в страната.
Тълкувание на понятието „възнаграждения за технически услуги” се съдържа в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО, а именно: това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. При сравнение на цитираното определение с определението, дадено с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО (отм.), е видно, че от 01.01.2007г. възнагражденията за поддръжка (в т.ч. ремонт) и за други услуги от техническо естество са изключени от обхвата на възнагражденията за технически услуги.
Видно от горната дефиниция, за разлика от монтажа и инсталирането на материални активи, законодателят изключва от обхвата на техническите услуги извършването на ремонтни работи и поддръжки на технически съоръжения.
В запитването си представяте само отчет за извършената работа, без договор, от който да е видно какви са задълженията и правата на двете страни, поради което не можем да се произнесем конкретно по поставения въпрос. Следва да имате предвид, че ако при осъществяване на регулярната поддръжка и ремонт, от чуждестранното лице се оказват и услуги с елементи на писмени консултации, становища, препоръки, същите попадат в обхвата на техническите услуги. При квалифицирането на дохода, следва да се търси действителната воля на страните, естеството на извършената услуга и се вземат предвид всички документи, даващи характеристика на извършените услуги.
Ако извършеното от чуждестранното лице е само ремонт на машина и няма елементи на консултация данък при източника не се дължи.
Ако обаче при конкретно извършената в предприятието дейност са налице елементи на доходи от възнаграждения за технически услуги на основание чл.195, ал.1 от ЗКПО, когато същите не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица /чл. 195, ал. 2 ЗКПО/.
Съгласно чл. 199, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източниказа доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, а на основание чл. 200, ал. 2 от същия закон, данъчната ставка на данъка е 10 на сто.
На основание на чл. 202, ал. 2 от ЗКПО платците на доходи, удържали данъка при източника по чл.195, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
1. в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
2. в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода – за всички останали случаи.
Разпоредбата на чл. 201, ал.1 от ЗКПО регламентира, че лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 195, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът. Тъй като фактурите са издадени през месец 09.2010г. и 10.2010г., при условие, че се дължи данък при източника и при съществуваща възможност да бъде внесен в различни месеци, тримесечия и години, следва да се съобразите със законовите разпоредби задеклариране.
Когато данъкът по чл.195 от ЗКПО не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица /чл.203 ЗКПО/. Когато солидарно поет данък при източника бъде осчетоводен като разход за платеца на дохода, същият не е признат за данъчни цели и с неговия размер следва да се преобразува счетоводният финансов резултат по реда на чл. 26, т. 8 от ЗКПО.
Преизчисляването на данък при източника се прави по реда на чл. 202а от ЗКПО. Изборът да поиска такова преизчисляване е на чуждестранното юридическо лице и се реализира чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Чуждестранното лице следва да е местно за данъчни цели на държава – членка на ЕС или друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство. Декларацията се подава от чуждестранното лице в ТД на НАП – София, в срок до 31.12.2011г. за доходи получени през 2010г., при условие, че е удържан и внесен данък при източника и се правят преизчисления за всички, реализирани от него доходипо чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО през 2010г. Платецът на дохода няма ангажимент за иницииране подаване на декларация по чл. 202а, ал. 4 от ЗКПО. Това е право на чуждестранното юридическо лице и се извършва по негова преценка.
Следва да имате предвид при бъдеща кореспонденция с НАП по електронен път, че е необходимо запитването да бъде отправено от името на представляващия заинтересованото лице, както и да съдържа идентифициращи за подателя данни: наименованието /фирмата/ на юридическото лице, ЕИК по БУЛСТАТ или ЕИК, определен от Агенция по вписванията, адрес на управление и адрес за кореспонденция съгласно ДОПК.
‘