2_1276/19.05.2009г.
ЗКПО -чл.204,т.2, б.”б”, чл.209
Кодекс на труда – чл.66, чл.138
Отправили сте писмено запитване изх.№ …………/………….2009г. до ТД на НАП…………….., препратено по компетентност до Дирекция „ОУИ” – …., заведено с вх.№………….2009г., в което сте поставили следния въпрос:
Във връзка с изискването на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО, счита ли се, че тази норма не е изпълнена при преминаване на работника към непълно работно време по реда на чл.138, ал.1 от КТ, в случаите, в които договореното основно възнаграждение не се променя, но месечното е намалено на база отработените часове.
Съгласно чл. 204, т. 2 буква „б“ от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, разходите за ваучери за храна са обект на облагане с данък върху разходите.
Разпоредбата на чл.209, ал.1 от закона предвижда освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна при наличието на определени кумулативни условия, посочени в т. 1 до т.5. Нормата на чл. 209, ал.1, т.1 от ЗКПО поставя изискването договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Съгласно чл. 66, ал.1, т.7 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор определя основното и допълнителните възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл договореното основно трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяна на индивидуалния трудов договор.
Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното – чл.247 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.138, ал.1 от КТ, страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време), като в тези случаи те сами определят конкретната продължителност и разпределение на работното време. Следователно, по смисъла на чл.138 от КТ непълното работно време е свързано с работа по трудово правоотношение за част от законоустановеното или установеното работно време на съответното работно място и може да има различна продължителност и форма – непълен работен ден, непълна работна седмица, непълен работен месец, работа през ден и т.н. При непълно работно време трудовото възнаграждение на работника или служителя се определя пропорционално на отработените часове или според изработеното.
Предвид горното, ако със сключването на допълнително споразумение към основния трудов договор променяте договореното основно месечно възнаграждение, определено в индивидуалния трудов договор и в резултат на това то е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, няма да са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В такъв случай, независимо от изпълнението на останалите четири изисквания посочени в закона, при предоставянето на ваучери за храна в размер до 60 лв., няма да можете да се ползвате от предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите.
Ако със сключването на допълнителното споразумение не се променя договореното основно възнаграждение и се изпълняват кумулативно изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО дружеството ще има право да предоставя ваучери за храна в размер до 60 лв., които няма да се облагат с данък върху разходите.
‘