2_36/09.01.2012 г.
ЗКПО чл.209
В Дирекция ОУИ ………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№……………, в което е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството се възползва от възможността да изплаща на служителите си социални разходи под формата на ваучери за храна, като не превишава 60лв. месечно. При нормални условия всеки месец в счетоводството на фирмата се начисляват разходи по сметка 609 „Ваучери за храна”, поръчват се на фирмата оператор, като се заплаща стойността на ваучерите за месеца и услугата по тяхното отпечатване. През 2011г. поради различни причини за цялата 2011г. е начислен разход за ваучери за храна, но са платени и раздадени на служителите ваучери за храна само за периода м.01 – м.07.2011г.
Въпросите са:
1.Възможно ли е да се изплатят ваучерите за месеците 08, 09, 10, 11, 12.2011г. с ваучери, отпечатани за 2012г. през месеците 01, 02, 03, 04, 05.2012г., ако разхода за тях е начислен в 2011г., предвид факта, че през месеците от 01. до 05.2012г. също ще има месечни разходи на служителите 60лв. месечно?
2.Какво е данъчното третиране за периода 01-05.2012г. на изплатените ваучери за храна в размер на 120лв. месечно на всяко лице?
3.Може ли да се изплащат ваучери за предходна година, ако те не са начислени тогава като социален разход, но за които има съответните списъци и ваучера е посочен във ведомостта и фишовете за заплати?
При така общо изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
Документално обоснованите социалните разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите на основание чл.204, т.2, буква „б“ от ЗКПО. Съгласно цитираната норма разходите за ваучери за храна са в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура. Данъчната основа за определяне на данъка
върху разходите се определя по реда на чл.214 от същия закон.
Не подлежат на облагане социалните разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията на чл.209, ал. 1 от ЗКПО.
Според §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
“Ваучерите за храна“, съгласно §1, т.36 Допълнителните разпоредби на ЗКПО са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, оте издадено Указание № 3/21.05.2005г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна, което е публикувано на интернет страницата на МФна адрес www.minfin.bg
Въпреки, че цитираното указание е издадено при действието на отменения ЗКПО, считаме, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на новия ЗКПО в сила от 01.01.2007г. и към настоящия момент.
В раздел ІІ, т.1 от указанието е разгледано счетоводното отчитане и представяне на получените ваучери за храна при работодателите. С оглед спазване на последователността при представяне на счетоводната методология на отчитане на сделките с ваучери при работодателите, условно са разграничени следните етапи:
-Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери.
Според указанието счетоводнотоотчитане е следното: възниква вземане от оператора и намаление на паричните средства на работодателя, в размер на номиналната стойност на договорените ваучери и възнаграждението на оператора.
-Втори етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа.
В съответствие с текста на указанието, получаването на ваучерите от работодателите следва да бъде представено като увеличение на паричните средства, получени под формата на ваучери и намаление на вземането от оператора.
Договореното възнаграждение, което е заплатено авансово от работодателя на оператора за отпечатването на ваучерите, в счетоводен аспект представлява текущ разход, документиран според изискванията на чл.113 от ЗДДС и чл.7, ал.1 от ЗСч.
-Трети етап: Предоставяне на ваучерите на работниците.
Съгласно текста на указанието с разпределението на ваучерите, преди тяхното предоставяне на работниците /ползватели/, при работодателя възниква задължение да включи тяхната номинална стойност към размера на социалните плащания за съответния месец. В счетоводен аспект същите следва да бъдат представени като увеличение на текущите социални разходи, подлежащи на изплащане към работниците и служителите и увеличение на задълженията към персонала. Конкретното разпределение на предоставените ваучери за потребление на персонала е възможно да бъде регламентирано чрез индивидуално организиран вътрешен ред, отразяващ спецификата в дейността на всяко предприятие.
-Четвърти етап: Изплащане на начислените ваучери вполза на работника.
Според съответната част на указанието изплащането на начислените за съответния месец ваучери се отразява чрез стандартна счетоводна статия, отчитаща намалението на задълженията към персонала и намалението на паричните средства по сметката, която отчита номиналната стойност на ваучерите.
Така определените етапи съответстват на правилата за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, регламентирани в чл.13 от Наредба №7/09.07.2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Съгласно чл.13, ал.2 от Наредбата ваучерите за храна се предоставят на работодателите от операторите след заплащане на номиналната стойност и възнаграждението по отпечатване на ваучерите за храна; при частично или неизвършено плащане доставката на заявените и отпечатани ваучери за храна се задържа до пълното уреждане на паричните задължения на работодателя. В ал.4 на чл.13 от Наредба №7 е определен срок до 5 работни дни от датата на плащането по ал.2, в който операторите са длъжни да предоставят ваучерите на работодателя.
Видно от гореизложеното, за да е налице основание за начисляване на социален разход за ваучери за храна, работодателят следва преди това да е получил ваучери от оператора и да ги е отчел в увеличение на паричните си средства, т.е. работодателят да притежава тези ваучери /етап втори/. Едва тогава /етап трети/ работодателят може да предостави ваучерите на работниците, т.е. да извърши начисляване на текущ социален разход, който подлежи на изплащане на работниците и служителите.
Тъй като в запитването не са описани причините, поради които не са изплащани ваучери за храна за периода от м.08. до м.12.2011г., от наличната информация /пример 2/ приемаме, че за този период работодателят не е поръчал ваучери на оператора, съответно не е платил номиналната стойност и разхода за отпечатването и не е получил отпечатани ваучери за 2011г.
Следователно, не е допустимо счетоводно отчитане на социални разходи за ваучери за храна, без да е възникнало основанието за това, т.е. без ваучерите да са отпечатани от оператора и предоставени на работодателя.
В тази връзка считаме, че дружеството следва да обложи с данък върху разходите по реда на чл.204, т.2, буква „б” и чл.214 от ЗКПО превишението над 60 лв. месечно на социалните разходи за ваучери за храна, предоставени на работниците в размер на 120 лв. месечно на всяко лице за всеки месец от периода м.01-м.05.2012г.
Следва да имате предвид, че според чл.22, ал.2 от Наредба №7/09.07.2003г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, ваучерът задължително съдържа датата, до която е валиден.
Ако работодателят е разполагал с ваучери за храна, но поради някакви причини не ги е предоставил на работниците и служителите си за периода м.08-м.12.2011г. и срокът им на валидност вече е изтекъл, съгласно чл.23, ал.3 от Наредбата в 30-дневен срок от изтичане на срока на валидност на ваучерите, работодателят може да поиска от оператора замяна на неизползваните ваучери с нови ваучери до размера на номиналната им стойност.