2_2643/15.10.2008г.
ЗКПО чл. 210, ал.1
ЗКПО §1, т.34 от ДР
Във Ваше писмено запитване изх.№………., заведено по регистъра на Дирекция «ОУИ» – ………с вх.№…………. е описана следната фактическа обстановка:
МБАЛ …………. сключва договор с превозвач – таксиметрова компания, съгласно който превозвача предоставя на болницата ваучери за таксиметров превоз. Болницата предоставя тези ваучери за ползване на работниците и служителитe в следните случаи:
1.при приключване на трета смяна на отделение по хемодиализа – поради липса на обществен транспорт след 22,30ч.;
2.при свикване на спешен хирургичен или кардиохирургичен екип – в извън работно време;
3.в други случаи – от служители в администрацията, по поддръжка на медицинска техника, от служители на стерилна база и др. подобни.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли разходите за предоставения по ваучери таксиметров превоз, да се третират като социални разходи и да се облагат с данък върху разходите?
В отговор на поставените въпроси изразяваме следното принципно становище предвид спецификата на дейността, извършвана от вашето дружество:
Разходите за транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно са посочени в чл.294, т.3 от Кодекса на труда като възможност за осигуряване задоволяването на социално-битовите и културните потребности на работници и служители.
Съгласно §1, т.34 на ДР на ЗКПО “Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Социалните разходи, предоставени в натура подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на Част Четвърта от ЗКПО, освен когато попадат в изключенията, регламентирани в същата част.
Видно от информацията в запитването, работодателят осигурява транспорт отместоработа до местоживеене на работниците и служителите, заети в отделението по хемодиализа след приключване на трета смяна. В случая разходите за превоз могат да се считат за социални разходи, предоставени в натура, доколкото отговарят на определението, дадено в§1, т.34 на ДР на ЗКПО. Същите подлежат на облагане с данък върху разходите на основание чл.210, ал.2 от с.з., защото са осъществени с лек автомобил и не могат да бъдат освободени от облагане по аргумент на чл.210, ал.1 от закона.
Разходите за превоз на хирургичен или кардиохирургичен екип специалисти възникващи приспешни случаи исапряко свързани с основната дейност на болницата – оказване на медицински услуги, включително и по спешност, поради което не следва да се считатзаразходи свързани със социални придобивкипо смисъла начл.294 от Кодекса на труда.
Доколкото е видно от поясненията в запитването, транспортните разходи, възникнали при изпълнение на служебните задължения на работници и служители от администрацията,по поддръжка на медицинска техника, от служители на стерилна база и др.подобни, не представляват транспортно обслужване от местоживеене до месторабота и обратно, т.е. не са социална придобивка по смисъла на чл.294, т.3 от Кодекса на труда. Тези транспортни разходи не подлежат на облагане с данък върху разходите, защото не са социални разходи, предоставени в натура. При отразяването на тези разходи за данъчни цели следва да се спазват общите правила на чл.26 във връзка с чл.10 от ЗКПО.’