5Изх. №53-00-469 / 08.07.2010 г.
чл.204, т.2, б ,,а” от ЗКПО
чл. 208 от ЗКПО
чл. 213, ал. 1 от ЗКПО
Чл. 217 от ЗКПО
Относно приложениеразпоредбите наЗКПО.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Работодателят е сключил със застрахователно дружество за ,,застраховане живота, здравето и трудоспособността на работниците и служителите”. В издадената от застрахователното дружествополица е посочено, че общите условия за групова застраховка ,,Злополука и заболяване” са изменени и допълнени със специални условия. Покрити са:
?основни рискове: смърт при трудова злополука и трайна загуба на трудоспособност следствие трудова злополука;
?допълнителни рискове: смърт от битова злополука, трайна загуба на работоспособност следствие битова злополука, временна загуба на трудоспособност следствие битова злополука, смърт от професионално заболяване, трайна загуба на трудоспособност от професионално заболяване, временна загуба на трудоспособност следствие на професионално заболяване, смърт от общо или акутно заболяване, трайна загуба на трудоспособност следствие общо заболяване и медицински разходи при злополука и заболяване.
От така направеното запитване могат да се формулиратследните въпроси:
1.Следва ли посочената застраховка да се третира като застраховка ,,Живот” по смисъла на раздел І, т.1 и 3 от приложение №1 към Кодекса за застраховането?
2.Дължи ли се данък върху застрахователна премия съгласно чл.204, т.2, б ,,а” от ЗКПО за превишението над 60.00 лв.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и съобразявайки относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
По първия въпрос:
Запитването Ви е препратено до Комисията за финансов надзор, Управление ,,Застрахователен надзор” за становище.
По втория въпрос:
Съгласно разпоредбата начл. 204, т.2, б ,,а” от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки,,Живот”.
Същите следва да са предоставени в натура на работницитеи служителите, както и на лицата наети по договор за управление и контрол.
Според разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица (ДЗЛ) нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква “а“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Когато ДЗЛ имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи, (чл.213, ал.2 от ЗКПО).
Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто (чл. 216 от ЗКПО).
Чл. 217, ал.1 от закона изисква данъкът върху разходите да се декларира с годишната данъчна декларация, (ГДД) подавана от ДЗЛ.
Според ал.2 на същия член данъкът върху разходите е дължим на бюджета до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато ДЗЛ има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.’