2_1807/03.11.2010г.
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.26, т.7;
ЗКПО – чл.31, т.4 и т.15;
ЗДДС – чл.2, т.1-т.4;
ЗДДС – чл.9, ал.3;
ЗДДС – чл.70, ал.1;
ЗДДС – чл.117, ал.1, т.3;
ЗСч – чл.7;
ЗЗД – чл.225 – чл.227.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. ……….. с вх.№ …………./03.11.2010г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Фирмата има готовност да предостави на учащите се в България безплатен пакет услуги, който включва: регистрация и поддръжка на домейни и хостинг услуги за срок от една година.Фирмата е регистрирана по ЗДДС.
Във връзка с изложената информация сте поставили следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на доставката по предоставяне на безплатната услуга съгласно разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС.
2. Трябва ли да се документира и по какъв начин безплатното предоставяне на регистрация и поддръжка на домейни и хостинг на учащи се.
С оглед изложената непълна фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата нормативна уредба, изразеното становище по поставените въпроси е принципно.
1.Данъчно третиране на безплатни /безвъзмездни/ доставки на услуги, съгласно разпоредбите на ЗКПО:
По смисъла на ЗКПО предоставянето на безплатни /безвъзмездни/ доставки на стоки и услугисе третират като дарения. Счетоводни разходи за дарения се признават за данъчни цели само ако попадат в обхвата на изрично регламентираните хипотези в чл.31 от ЗКПО.
В случай, че счетоводният разход за дарение не попада сред изброените в чл.31, ал.1-ал.4 от закона, с неговия размер се преобразува счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.7 от ЗКПО.
Предвид използвания в запитването термин „учащи се” следва да имате предвид, че законът дава възможност за данъчно признаване на счетоводен разход за дарение на ученици и студенти в училища в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство за учредените и предоставените им стипендии за обучение, чл.31, ал.1, т. 15 от ЗКПО (изм. – ДВ, бр. 32 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).
Съгласно чл.31, ал.1, т.4 от ЗКПОза данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения, когато са направени в полза на детски ясли, детски градини, училища, висши училища или академии.
Съгласно чл.31, ал.1 от ЗКПО признатите счетоводни разходи за дарения, регламентирани от.1 до т.18 на с.ал., следва да са в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат /счетоводната печалба/.
Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал.1 до ал.4 на чл.31 от ЗКПО, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба/чл.31, ал.5 от с.з./. Следователно разпоредбата на чл.31 от ЗКПО се прилага при условие, че данъчно задълженото лице е приключило съответния данъчен период с положителен финансов резултат.
Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен, съгласно чл.31, ал.6 от ЗКПО.
Когато дарението не отговаря на горепосочените критерии, то е непризнат разход за данъчни цели и с него се увеличава счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.7 от закона.На същото основание се увеличава счетоводния финансов резултат и с превишението на разхода за дарение над размера от 10% от положителния счетоводен финансов резултат /счетоводната печалба/.
2. Данъчно третиране на безвъзмездни доставки на услуги, съгласно разпоредбите на ЗДДС:
Според §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „безвъзмездна” е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.
По силата на ЗДДС, действащ от 01.01.2007 г., безвъзмездните доставки са изключени отпредметния обхват на закона. Това произтича от разпоредбите на чл.2, т.1 – т.4 от закона, който определя, че обект на облагане са възмездните доставки на стоки и услуги.
Независимо от горната разпоредба, ЗДДС регламентира хипотези, при които доставките на услуги без насрещна престация, са приравнени на възмездни. Те са посочени в чл.9, ал.3 от ЗДДС:
– т.1. – предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица, при извършването на която се използва стока, при чието производство, придобиване или внос е приспаднат частичен или пълен данъчен кредит.
– т.2. – безвъзмездно предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или на трети лица.
Регламентът на чл.9, ал.3 от закона не се прилага в случай, че доставката на безвъзмездна услуга попада в някоя от хипотезите, уредени в ал.4 на с.чл. В посочените четири случая не се извършва безвъзмездна доставка приравнена на възмездна по см. на закона, т.е. доставчикът няма задължението за начисляване на ДДС.
В случай, че безвъзмездните доставки, които ще се предоставят на трети лица, попадат в обхвата на чл.9, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС, за доставчика възниква задължение за начисляване на данък на датата на възникване на данъчното събитие. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
Текстът на чл.27, ал.2 от ЗДДС определя, че данъчната основа на доставката на услуги по чл.9, ал.3 от закона е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
На датата на възникване на данъчното събитие, данъкът става изискуем от доставчика по облагаемата доставка, регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.82, ал.1 от закона.Съгласно чл.86, ал.1 от ЗДДС, доставчикът следва да начисли данъка, като документирането на това действие се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от с.з.
На основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са предназначени за извършването на безвъзмездни доставки или за дейности различни от икономическата дейност на лицето.
3. Изисквания за документиране на безвъзмездните доставки по реда на ЗКПО и ЗДДС.
Съгласно ЗКПО, счетоводен разход, включително за безвъзмездни услуги /дарение/ се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството /ЗСч/ и отразяващ вярно стопанската операция. Законът изрично регламентира в чл.31, ал.6 от ЗКПО, че за да се признае разхода за дарение, трябва да са налице доказателства, че предметът на дарението е получен. Съдържанието на понятието „документална обоснованост” е регламентирано в чл.10 от ЗКПО и е обвързано с изискването на чл.7 от ЗСч за минимум реквизити, които трябва да са отразени в счетоводния документ, документиращ разхода за дарение.
Действащият от 01.01.2007 г. ЗКПО не съдържа определение на понятието “дарение“. Като правна сделка дарението, включително и документирането му, е уредено нормативно в чл.225 – 227 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Изхождайки от горните разпоредби на ЗЗД, както и от изискването на ЗКПО за документална обоснованост, без да се конкретизира вида и наименованието на първичния счетоводен документ, то като доказателство за действителността на безвъзмездната доставка /дарение/ биха могли да послужат:
– договор за дарение;
– протокол;
– други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както инеговото предаване/приемане.
‘