Изх. № 53-00-60
10.05.2014 г.
§ 1, т. 33 от ДР на ЗКПО
чл. 26, т. 7 или чл. 31 от ЗКПО
чл. 11, чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Ръководството на „X” АД възнамерява да предостави на свои клиенти юридически лица ваучери за подаръци във връзка с провеждане намаркетингова кампания и с цел стимулиране на продажбите. За целта на определен брой клиенти ще се раздават като подарък предплатени карти с логото и фирменото име на дружеството. Всяка предплатена карта ще бъде заредена с определена сума парични средства и ще може да се използва за плащане в различни търговски обекти. Подаръчната карта ще бъде издадена от оператор, получил одобрение от министерството на финансите за отпечатване на ваучери за подаръци и бонуси.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Предвид липсата на специална норма в ЗКПО, която урежда облагането на разходи, свързани с предоставяне на ваучери за подаръци, следва ли същите да се разглеждат като разходи за реклама, респективно подлежат ли на облагане по реда на част четвърта „Данък върху разходите” от ЗКПО?
2. Следва ли ваучерите за подаръци да се считат като заместващи парите платежни средства, респективно разплащанията по отношение на номиналната стойност на ваучерите да не представляват доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС? При липса на доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС следва ли „X” АД да издава данъчни документи, съгласночл. 112, ал. 1 от ЗДДС към юридическите лица – получатели на подаръчните ваучери?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
ЗКПО дефинира понятието „разходи за реклама” в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби – разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Разходите за реклама се признават за данъчни цели при спазване на изискването за документална обоснованост и при положение, че са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
С оглед на гореизложеното, разходите за подаръчни карти не представляват разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО. В случаякато разходи за реклама може да бъдат признати само тези, извършени във връзка с носителя и брандирането на лого, наименование или марката на дружеството върху картата, но не и стойността, с която е заредена картата.
Счетоводните разходи, отчетени от дружеството във връзка с предоставени безвъзмездно парични средства на негови клиенти ще се третират като представителни разходи, подлежащи на облагане с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, доколкото данъчно задълженото лице е в състояние да докаже представителната цел на извършените разходи и връзката с неговата дейност. В противен случай така извършените разходи ще се третират като разходи за дарение по реда на чл. 26, т. 7 или чл. 31 от ЗКПО.
По втори въпрос:
От изложената фактическа обстановка на запитването, може да бъде направен извод, че закупените от дружеството ваучери представляват платежно средство, което ще може да се използва за закупуване на стоки в търговски обекти на други дружества. За този вид ваучери е заплатена определена сума, на чиято равностойност, обозначена на ваучера, друго лице – приносител на ваучера, ще има право да закупи стоки от търговски обекти различни от тези на дружеството, т. е. тези ваучери притежават белезите на платежно средство, използвано от приносител.
В тази връзка дружеството не е нито получател, нито доставчик по смисъла на чл. 11 от ЗДДС на стоките, които ще бъдат закупени от приносителя на ваучера.
Предвид изложеното при предоставянето от страна на оператора, както и от страна на дружеството на ваучери срещу заплащането на сума, равна на посочената върху ваучера стойност не следва да се начислява ДДС. В тези случаи ДДС се начислява при последващата продажба на стоките или услугите, заплащани с тези ваучери от техния приносител.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение заиздаване на фактурасамо по повод на доставка на стока или услуга, или при получаване на авансово плащане. По тази причина липсва нормативно основание за издаване на фактура към дружествотоот оператора за номиналната стойност на ваучерите.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
В тези случаи наполучени суми, които не могат да се отнесат към конкретна доставка същите, следва да бъдат документирани от получателя на сумите с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 отЗСч.
Следва да се има предвид, че услугата по издаване иразпространение на ваучерите само по себе си е доставка на облагаема услуга, коятое независима от закупените стоки и/или услуги от приносителя на ваучера. С оглед на това, ако от страна на оператора се извършва услуга по това разпространение и издаване, т. е извън номиналната стойност на ваучера, дружеството заплаща определена сума на оператора, то същия следва да издаде фактура по реда и условията на ЗДДС.
‘