2_1701/06.07.2009г.
ЗМДТ – чл.11, чл.17, чл.19;
ЗСч – чл.13;
СС 16 – ДМА.
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- Варна, заведено с вх.№ ………../………..2009г. сте изложили следните факти и обстоятелства:
При извършена от Вас проверка на „…..” ООД сте установили, че дружеството е подало декларация по чл.17 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, с вх.№ ……………/…04.2009г, във връзка с извършено преустройство и смяна на предназначението на съществуващ магазин в банков офис. Недвижимият имот, находящ се на …………. е собственост на дружеството и е отдаден под наем на „……..” АД. В декларацията по чл.17 от ЗМДТ „………” ООД е посочило отчетна стойност на имота в размер на 74262,21лв.
Към декларацията, дружеството е приложило договора за наем, съгласно клауза в който, извършеното преустройство е за сметка на наемателя /банката/. Приложено е и удостоверение за въвеждане в експлоатация на извършеното преустройство вх.№ …./…….02.2008г.
Декларираната отчетна стойност на имота преди извършеното преустройство е в размер на34000,00лв.
На 01.06.2009г „…….” ООД е подало втора декларация по чл.17 от ЗМДТ, с вх.№ ……../…..06.2009г, за същия имот във връзка с издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Банков офис”, смяна на предназначението на общи части в партерен етаж и приобщаването им към съществуващ банков офис. Декларираната отчетна стойност на имота в новата декларация е в размер на 34000, 00лв.
При извършената проверка, дружеството е представило справки, счетоводен баланс, амортизационен план и декларация, че не е извършвана промяна в отчетната стойност на имота, с която той е заведен в счетоводството му, тъй като извършените ремонти и подобренияса за сметка на наемателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка сте задали следните въпроси:
1. Какследва да се определи основата за начисляване на данъка върху недвижимия имот, съгласно ЗМДТ;
2. Следва ли да бъде декларирана промяна в отчетната стойност на имота за целите на облагането по реда на ЗМДТ, от кого и от кой момент.
Изхождайки от изложената фактическа обстановка в запитването Ви и от действащата към момента нормативна уредба, изказваме следното принципно становище:
По смисъла на чл.11 от ЗМДТ, данъчно-задължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Когато недвижимият имот се притежава от предприятие, задължението за деклариране и внасяне на данъка е на предприятието, собственик на този имот.
Съгласно чл.17, ал.1, предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната.
Съгласно чл.19, ал.1 от закона, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, данъчната оценка на нежилищните недвижими имоти на предприятията, е отчетната им стойност.
Съгласно §1, т.17 от ДР на ЗМДТ, “отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
Изложеният казус не е свързан с данъчната оценка, съответно отчетната стойност при първоначално завеждане на новопридобит актив, а касае извършените последващи промени с този актив и определянето на нова обезценена/преоценена отчетна стойност. Разпоредбите, регламентиращи реда за извършване на обезценка/ преоценка на отчетната стойност на активите се съдържат в Закона за счетоводството /ЗСч/.
Текстът на чл.13, ал.3 от ЗСч изисква последващите оценки на активите и пасивите да се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Приложимият счетоводен стандарт при последващи оценки на дълготрайни материални активи, вкл.недвижими имоти, е счетоводен стандарт /СС/16 – Дълготрайни материални активи /ДМА/.
Съгласно СС 16-ДМА, в сила от 01.01.2008г, последващите оценки на дълготрайни материални активи следва да бъдат извършвани от предприятията съгласно препоръчителния подход, регламентиранв §7.1 от стандарта.
Текстът на § 7.1. изисква след първоначалното признаване като актив, всеки отделен дълготраен материален актив да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка, определена съгласноСС 36-Обезценка на активи.
СС 16-ДМАи по специално регламентите на §6.1–§6.3 разглеждат счетоводното отразяване на последващите разходи, свързани със съответен дълготраен актив, като корекция на балансовата му стойност, когато те водят до подобряване на бъдещи икономически изгоди и то над определените при първоначалното придобиване на този актив. Горните разпоредби регламентират случаите, в които тези разходи са за сметка напредприятието, собственик на актива.
Изхождайки от информацията, изложена в запитването Ви, поставеният казус не попада в тази хипотеза, тъй като съгласно клауза от Договора за наем, чл.4, /1/, б.”А”,разходите за основен ремонт и преустройство на наетия имот от магазин в банков офис не са извършени от неговият собственик,„………” ООД, а са за сметка на банката-наемател.
От изложените до тук законови норми, следва, че „……..” ООД, в качеството му на наемодател, няма задължението да променя първоначалната отчетна стойност на процесния дълготраен актив, в размер на 34000,00лв, с която той е заведен в счетоводството му с размера на разходите за основен ремонт и подобрения, които не са за негова сметка, както за целите на закона за счетоводството, така също и за целите на ЗМДТ.
‘