2_1983/17.07.2008г.
ЗМДТ – чл.24, чл.62, чл.63
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: в следствие активизиране на свлачищни процеси е издадена заповед на кмета на община Варна за забрана за обитаване, прекъсване на водоподаването и екектрозахранването в района на ………………”.
Въпросът, които отправяте е това достатъчно основание ли е за освобождаване на собствениците на недвижими имоти в този район от заплащането на ДНИ и ТБО?
С оглед сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията /чл.10, ал.1 от ЗМДТ/.
В ЗМДТ изрично е визирано, че не се облагат с данък:
?поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;
?поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
?земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи;
?недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
В чл.24 ал.1 на ЗМДТ изчерпателно са изброени случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на данък върху недвижимите имоти.
Следователно, не е възможно освобождаването от заплащане на ДНИ, когато не е налице някоя от горецитираните хипотези. В подкрепа на това е и категоричният запис в чл.13 от ЗМДТ, че данък върху недвижимите имоти се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци по Закона за местни данъци и такси е изградена върху принципа, съгласно който такса се заплаща за предоставена услуга. Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /чл.62 от ЗМДТ/.
За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битовите отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване /чл. 63, ал.1 от ЗМДТ/. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година /чл.63, ал.2 от ЗМДТ/.
Следователно, ако недвижими имоти попадат в район, в който съгласно заповедта на кмета на общината по чл.63, ал.2 ЗМДТ или решението на общинския съвет се извършват услуги по чл.62 ЗМДТ, общината има основание да събира такса за тези имоти за съответната услуга. В тежест на лицата, които оспорват това обстоятелство, е да докажат, че такава услуга не се извършва и няма основание за заплащане на такса.
Хипотезите на освобождаване и облекчения при заплащане на таксата за битови отпадъци към настоящия момент не се уреждат от ЗМДТ. Изцяло от компетентността на общинските съвети е както приемането на хипотези на освобождаване от такси, изцяло или частично, така и определяне на реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса /чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ/.
‘