2_195/10.03.2017г.
ЗМДТ – чл.59, ал.3 и ал.5
В запитването, описвате, че е деклариран товарен автомобил без екологична категория (тя не е отразена в позиция V.9 в свидетелството за регистрация). Поставяте въпроса в случаите, когато лицето представи документ, удостоверяващ екологичната категория, от кога следва да бъде направена корекцията на данъчното задължение – от датата на придобиване (документа за собственост) или от датата на представяне на удостоверението. Към запитването сте приложили свидетелството за регистрация (част I)на товарния автомобил и удостоверение, издадено от „Балкан стар аутомотив“ ЕООД – оторизиран генерален представител за марката за България, в което е посочено, четоварният автомобил заводски е оборудван с двигател, отговарящ на Евро 3 към датата на неговото производство.
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В чл.59, ал.3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са регламентирани
преференции при данъка върху превозните средства, а именно: „За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории “Евро 3“ и “Евро 4“, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на “Евро 5“, “Евро 6“ и “ЕЕV“ – с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък“.
Екологичните категории “Евро 3“, “Евро 4“, “Евро 5“, “Евро 6“ и “ЕЕV“ се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория (чл.59, ал.5 от ЗМДТ ). Такъв документ следва да бъде издаден от завода – производител или от представителство на производителя в България.
Данъчните преференции по ЗМДТ се предявяват с подаване на декларации. Собствениците на превозни средства предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение с данъчната декларация по чл.54,ал. 4 или с подаване на нова данъчна декларация (чл.54, ал.6 от ЗМДТ). В т.6 от декларацията данъчно задълженото лице следва да декларира, че е налице обстоятелство, представляващо основание за ползване на данъчно облекчение, за удостоверяването на което следва да приложи и съответния документ.
Разпоредбата на чл.60, ал.9 от ЗМДТ указва, че при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.
Принципно, данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване
на облекчението за изтекъл данъчен период /моментът на подаване на декларацията е без значение, той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение/. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.
В конкретния случай, за да се възползва от данъчното облекчение, собственикът на товарният автомобил следва да подаде декларация, в която да декларира, че е налице обстоятелство, представляващо основание за ползване на данъчно облекчение, а именно, че товарният автомобил е снабден с двигател отговарящ на екологична категория Евро3, за удостоверяване, на което да приложи удостоверението, издадено от „Балкан стар аутомотив“ ЕООД.
Удостоверението е издадено от оторизиран генерален представител за марката за България, поради което следва да се приеме, че изискванията на чл.59, ал.5 от ЗМДТ са изпълнени.
От удостоверението е видно, четоварният автомобил заводски е оборудван с двигател, отговарящ на Евро 3 към датата на неговото производство. Следователно настоящият собственик на превозното средство има право да претендира признаването на данъчното облекчение по чл.59, ал.3 за минало време, като най-ранния момент би бил, този от който е произведено превозното средство, респективно, този от който е придобил собствеността върху него. Както вече бе посочено облекчениетоне може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.
Ако е налице недължимо платен данък върху превозните средства, той подлежи на възстановяване и/или прихващане по реда на чл.128 и сл. от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Разпоредбата ограничава във времето възможността за разглеждане на искането за прихващане или възстановяване. Същотосе разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
Надвнесеният данък върху превозните средства представлява вземане на лицето към общината, което безспорно е частноправно. Тъй като вземането на лицето е частноправно, за това вземане е приложим Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).
Погасяването на частноправните вземания съгласно чл. 110 от ЗЗД става с изтичане на 5-годишна давност. Следователно искането за възстановяване на надвнесен данък представлява искане за реализиране на едно частно вземане, за което е приложим институтът на общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съгласно която разпоредба с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Неупражняването на правото на вземане в законово определения срок има за последица погасяване на самото право.
По силата на чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
‘