2_239/18.02.2014 г.
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.1 – 2;
чл.33, ал.2 на
чл.40, ал.5;
§1, т.22;
ОТНОСТНО: Здравно осигуряване на български гражданин, работещ в
държава –членка на ЕС
Същото е по повод постъпила молба от …………….., ЕГН …………. в ТД на НАП с вх.№ ………………
В него описвате, че на 26.02.2013 г. X е подала декларация обр.7 с начална дата, от която дължи здравни вноски на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО – 01.01.2010 г. Дължимите от лицето здравноосигурителни вноски са внесени до месец март 2013 г. От месец април 2013 г., лицето не евнасяло здравни вноски.
На 14.02.2014 г., лицето подава в ТД на НАП молба за прекратяване на здравните му осигуровки в България, считано от месец април 2013 г. В молбата си твърди, че живее в Гърция.
При посещението си в НАП, лицето е обяснило, че в Гърция е здравно осигурено от съпруга си. На X е предложен вариант за представяне на формуляр Е 104, но същата настоявазадължението й за здравни осигуровки да бъде прекратено от месец април 2013 г., без представяне на формуляр от Гърция.
Поставяте въпрос за това, дали има вариант за прекратяване на здравните осигуровки, дължими на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО, определени с подадената от лицето декларация обр.7 и ако има – какъв е начинът.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното становище:
Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване са посочени в чл.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл.33 от закона. Съгласно ал.1, т.1 – 2 от същата правна норма задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно ал.2 на чл.33 от закона, в сила от 01.01.2007 г.(датата на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз), не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО: “Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността-наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят”.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС) – Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогава регламенти- Регламент (ЕИО) № 574/72 и Регламент (ЕИО) № 1408/71 .
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, като същите се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
“Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
За да удостовери факта, че попада в кръга на лица по чл.33, ал.2 от ЗЗО пред НАП, лицето следва да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Напр. по Регламент (ЕИО) № 1408/71 това са: Е 101, Е 102, Е 103, Е 104, Е 106, Е 108, Е 121 и др. или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 – S1, S041, А1, S1, U1, H 013 и др.).
Лицето може да представи и друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на Гърция, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
Те са стандартни образци, идентични като структура, независимо от официалния език, на който са издадени.
Едва след представяне на европейски формуляр за приложимо законодателство лицето може да бъде освободено от задължението да заплаща здравни вноски в Република България.
‘