1_123/14.09.2010
ЗЗО – чл.33, ал.1, т.1 и т.2, чл. 40а, ал.1
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. ………… с вх.№ …………2010 г., изразяваме следното становище:
Видно от запитването, в началото на месец октомври Ви предстои заминаване във Великобритания, където ще живеете и работите. Желаете да получите отговор следва ли да платите здравноосигурителни вноски до края на годината и как да процедирате в бъдеще?
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
В закона са предвидени изключения за лицата по чл.33, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО и по специално разпоредбата на чл.40 а, ал.1 от с.з., съгласно която „Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите”. От текста на цитираната разпоредба следва, че законът не изисква заявлението за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски по чл.40а, ал.1 от ЗЗО да бъде представено в НАП лично от лицата, а само да е подадено преди те да са напуснали страната. В този смисъл, заявление може да бъде подадено лично от съответното лице преди заминаването си или от упълномощено лице, но само при положение, че лицето-упълномощител към датата на завеждане на документа в НАП се намира на територията на страната.
Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл.40 от ЗЗО или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските/чл.40а, ал.2 и 3 от ЗЗО/.
От 01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към ЕС за българските граждани, които се движат в държави членки на ЕС се прилагат Регламенти в областта на координация на системите за социална сигурност. Основен принцип, залегнал в координационни-те регламенти е, че лицата, за които те се прилагат са подчинени на законодателството на само една държава членка.
В тази връзка чл.33, ал.2 от ЗЗО изключва от кръга на задължително осигуренителица в НЗОК тези, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Лицата, които ще се осигуряват здравно в друга държава членка могат да упражнят правото си по чл.40 а, ал.1 от ЗЗО, но само и единствено при условие, че към момента на подаване на заявлението не са подчинени на законодателството на друга държава – членка. Лицата, подали заявление по чл.40 а от ЗЗО, спрямо които впоследствие е започнало да се прилага законодателството на друга държава – членка, не са задължително осигурени в НЗОК, но вече по силата на чл.33, ал.2 от закона. В тези случаи задълженията на лицата се уреждат съгласно приложимото право, а когато започне да се прилага българското законодателство и при невнесени здравноосигурителни вноски, те възстановяват правата си по общия ред, предвиден в чл.109 от закона.
Съгласно чл.3/2/ от Регламент 987/2009 г. от лицата, за които се прилага основният регламент, се изисква да предоставят на съответната институция информацията, документите иподкрепящите ги доказателства, необходими за установяване на тяхното положение или на техните семейства, за установяване или запазване на техните права и задължения, и за определяне на приложимото законодателство и задълженията им съгласно него.
Ето защо за да удостовери, че за определен период лицето е подлежало на здравно осигуряване в друга държава членка и да ползва обезщетение в натура /здравна помощ/, лицето следва да представи пред Националната агенция за приходите документ, удостоверяващ приложимото спрямо него законодателство /Е 101, А 1 и др./, документ, удостоверяващ осигурителни периоди, /ЕЗОК, Е 104, Е 106, и др./ и други.
Данните, посочени във формуляра се въвеждат като оправдателен документ в Допълнителния регистър на здравноосигурените лицана НАП, с цел удостоверяване на актуалнияздравноосигурителен статус.
Ако лице, след завръщането си в страната не разполага с документ, удостоверяващ, че за него е била приложима схема за социална сигурност на друга държава членка, то ще попадне в кръга на задължително осигурените лица по ЗЗО и ще дължи здравноосигурителни вноски, определенипо реда на чл. 40 от ЗЗО.
‘