5_23-22-599/11.08.2008г.
ЗЗО, чл.40а, чл.40, ал.5, чл.40, ал.1, т.3, буква „а”
Фактическа обстановка: Лице е изключено от системата на здравното осигуряване до края на 2007г., на основание чл.40а. през същата година работи без трудово правоотношение и възложителят удържа здравноосигурителни вноски и ги внася по БУЛСТАТ;
Въпрос:Лицето моли вноските да се възстановят по личната му банкова сметка;
Съгласно чл. 40а. от Закона на здравното осигуряване /ЗЗО/, българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
В цитираната разпоредба законодателят визира лицата, които дължат здравноосигурителни вноски на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО.
По реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО подлежат на осигуряване лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на чл.40 от ЗЗО. Тези лица се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Вноските за здравно осигуряване, които възложителят Ви е удържал от полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение на основание чл.40, ал.1, т.3, буква „а” от ЗЗО, независимо, че са лични, т.е. за Ваша сметка, не попадат в хипотезата на чл.40а от ЗЗО. Задължението за тяхното внасяне произтича от извършваната от Вас трудова дейност.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че удържаните и внесени здравнооосигурителни вноски са основателно внесени и не следва да се възстановяват.
‘