2_1330/22.07.2010г.
Относно:
-чл.10 – Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/;
-чл.4 – Кодекса за социално осигуряване/КСО/
-чл.40 -Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/;
-чл.37, ал.1 – Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/;
-чл.82, ал.2 и чл.97а от Закона за данъка върху добавената стойност.
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№ ………………../22.07.2010г., в качеството Ви на упълномощено лице на ЕООД „…………….” сте изложили следната информация:
Дружеството, което представлявате, има сключени следните договори:
-с италианска компания, производител на обувки, за посредничество по продажбата на тези стоки;
-с белгийско физическо лице за реализиране на посреднически сделки, от свое име, но за сметка на дружеството, по продажбата на обувки на територията на Кралство Белгия.
На белгийското физическо лице ще изплащате възнаграждение за всяка осъществена
сделка. Белгийското физическо лице няма да издава фактура за получените от него суми.
Във връзка с така изложените факти и обстоятелства, сте поставили следните въпроси:
1.С какви документи следва да разполага ЕООД „……………..”, освен сключения договор, за да бъдат признати за данъчен разход, заплатените суми за услугата на белгийското физическо лице и да е спазено изискването на чл.10 от ЗКПО.
2. Дължими ли са социални и здравни осигуровки съгласно българското законодателство върху изплатените суми на белгийското физическо лице.
3. Дължи ли ЕООД „…………..” окончателен данък, съгласно ЗДДФЛ, върху изплатените възнаграждения на белгийското физическо лице.
4. Как се третира в България, съгласно ЗДДС, получената услуга от ЕООД „…………”, извършена от белгийското физическо лице.
При така изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
1.Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството /ЗСч/, предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти и при съобразяване със основните счетоводни принципи в ал.1 на същия член.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, в сила от 01.01.2007г, също е регламентиран принципа за документална обоснованост в чл.10, съгласно който:
– счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
ЗКПО и ЗСч имат териториален характер и касаят издаването на документи от български предприятия във връзка с осъществени от тях стопански операции. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция, т.е. тя да е действителна.
Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички събрани доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценкаи анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на съответните счетоводни приходи и разходи, произтичащи от тази сделка: договори между страните по сделките, писмена кореспонденция, оферти, реализирани приходи срещу разходите за комисионни, съпоставимост на приходи и разходи, отчети за обемите на продадените стоки и др. относими към осчетоводените приходи и разходи писмени доказателства.
Съгласно чл.51 от ДОПК, в правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на всички обстоятелства, в тяхната цялост, установени в хода на производството.
С цитираните до тук норми насочваме Вашето внимание към най-съществената част отадминистративното производство, регламентирано в ДОПК – доказателствата, които се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на ДЗЛ.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството Ви, следва да имате предвид разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
2. По отношение на лица, граждани на държави-членки на Европейския съюз се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
За да се установи дали за дадено лице в трансгранична ситуация, се дължат социални и здравноосигурителни вноски, трябва да се определи първо законодателството на коя държава-членка е приложимо спрямо него.
Принципно, приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.11-16 от Регламент 883/2004. В чл.11 е изведено като основно правило, че за едно заето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това е законодателството на държавата на трудова заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС. В Регламента са предвидени и специални правила за лицата, едновременно заети и/или самостоятелно заети в две или повече държави-членки.
Предвид недостатъчното данни, представени в запитването, не може да бъде определено законодателството на коя държава-членка ще бъде приложимо спрямо белгийското физическо лице. С оглед правилното определяне на приложимото законодателство спрямо белгийското лице е необходима още конкретна информация относно това упражнява ли лицето и друга трудова дейност, къде и с какъв статус – на заето или на самостоятелно заето лице. Следва да се посочи и на територията на коя държава-членка „пребивава” лицето по смисъла на чл.1 от Регламент (ЕИО) 883/2004.
Следва да имате в предвид, че ако спрямо белгийското лице е приложимо българското законодателство, то за получаваното от него възнаграждение по гражданския договор като комисионер, задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от Вас в качеството Ви на възложител на работата, който изплаща възнаграждението, по реда на чл.4, ал.3, т.5 или 6 и чл.127 от КСО, и чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване.
3. С окончателен данък се облагат доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната и попадат в обхвата на чл.37 от ЗДДФЛ.
Във връзка с изложената от Вас фактология, без да са представени и разгледани конкретните договори, може да се предположи, че е налице посредник, действащ от свое име за сметка на ЕООД „……………..”. Възнаграждението, което изплащате сте определили като комисионна.
Комисионните, като вид доход на чуждестранно физическо лице, не попадат сред изброените в чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на закона.
В тази връзка следва да прецените и изясните характера и съдържанието на посредническата услуга, осъществявана от белгийското физическо лице. Ако тя съдържа елементи с консултантски или маркетингов характер, извършената услуга би могла да бъде разглеждана и като техническа услуга по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКПО. По смисъла на § 1, т.9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, във връзка с препращащата норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги са плащанията с източник Република България включително и за услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице. Съгласно чл.8, ал.6, т.8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени от местни лица, са от източник в Република България.
Следователно, ако изплащаните от Вас доходи попадат в обхвата на цитираната дефиниция и са изплатени на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ. Предвид нормата на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ, ако доходите са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
4. Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила, относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. От 01.01.2010 год. мястото на изпълнение при доставка на услуги се определя в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
За целите на облагането с ДДС „постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие …………… или друго място, чрез което едно лице извършвацялостно или частично икономическа дейностна територията на една страна” /§ 1, т.10 от ДР на ЗДДС/, а „постоянен адрес” или „обичайно пребиваване” означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл.5, ал.1 от ППЗДДС/.
От запитването е видно, че дружеството е сключило договор за посредничество с физическо лице от Белгия, по силата на който посредникът ще извършва посреднически сделки по продажба на обувки на територията на Белгия от свое име и за сметка на дружеството, като за всяка сключена сделка ще получава възнаграждение.
С оглед на посочените по – горе разпоредби мястото на изпълнение на получените от Вас посреднически услуги следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение на услугите е на територията на страната. Услугите не са сред посочените в глава четвърта на закона освободени доставки, поради което са облагаеми.
На основание чл.82, ал.2 от ЗДДС при доставка на услуга с получател – данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, ал.5 и ал.6 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателят по доставката.
При условие, че сте регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл.25, ал.6 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на услуга, по която сте получател, данъкът става изискуем и за Вас ще възникне задължение за начисляване на данъка.
Начисляването се извършва по реда на чл.86, ал.1 от закона и включва поредица от действия:
1.Издаване на протокол по чл.117 от закона, в който се посочва данъка на отделен ред;
2. Включване на размера на данъка при определяне на резултат за съответния данъчен период в справката – декларация по чл.125 от закона за този данъчен период;
3. Посочване на издадения протокол в дневника за продажби за съответния данъчен период.
В случай, че не сте регистрирано по ЗДДС лице следва да имате предвид, че като получател на услуги, с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, за Вас ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС, на основание чл.97а, ал.1 от ЗДДС.
Заявлението за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Следва да имате предвид, че за лице, регистрирано по чл.97а от закона при възникване на основания за задължителна регистрация по чл.96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор на основание чл.100, ал.1, 2 и 3 е налице задължение за регистрация по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Лице, регистрирано на основание чл.96, 97, 98, 99,100, 102, 132 или 133 от закона се счита за регистрирано и на основание чл.97а от закона /чл.73, ал.5 от ПЗДДС/.