№282 от 43949 по тър. дело №2410/2410 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

гр. София,28.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2410 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на М. М. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител З. Р. И., срещу решение № 1841 от 19.07.2019г. по гр.д. №4728/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, поправено с решение от 12.08.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №4330 от 29.06.2018г. по т.д.№7985/2016г. на СГС, ГО, I – 16 състав, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. Ц. в резултат на ПТП от 06.06.2015г. за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и предявеният от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, а именно пропуснати ползи от загуба на издръжка за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2033г. за разликата над 2266 лева до пълния предявен размер от 22660 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, противоречие с практиката на СЕС и е необосновано. Касаторът счита, че изводът на въззивния съд за наличие на съпричиняване в размер на 90% от страна на пострадалия М. Ц. е изграден изцяло върху предположения. Поддържа също, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел, че загубата на неговия баща ще се отрази на цялостното развитие на малолетното дете.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за достъп на решението до касация, като сочи като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока? 2/ При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки? 3/ Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? 4/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 5/ Следва ли съдът да се съобрази с практиката по други сходни случаи за близък период от време? 6/Какви са предпоставките за допускане на доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 ал.3 от ГПК? 7/ За да е налице съпричиняване следва ли да се установи конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за поставяне в риск? Какви са предпоставките за приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД? Чия е доказателствената тежест да установи дали пострадалият е знаел, че водачът е неправоспособен? 8/Следва ли съпричиняването на вредоносния резултат да бъде доказано със съответните доказателствени средства в гражданското производство? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №15/30.01.2015г. по гр.д.№4604/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. По втория правен въпрос твърди, че въззивният съд е е допуснал отклонение от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката, обективирана в решение №149/02.05.2011г. по гр.д.№574/2010г. на ВКС, ГК, ІII г.о. и решение №121/09.07.2012г. по т.д.№60/2012г. на ВКС, ТК, ІI т.о. По трети въпрос сочи противоречие с решение №148/28.06.2018г. по гр.д.№3923/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. , по четвърти – противоречие с решение №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и решение №1/26.03.2012г. по т.д.№299/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о.; по пети – противоречие с решение №214/18 от 08.01.2019г. по гр.д.№3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о.; по шести – противоречие с решение №72/09.07.2012г. по т.д.№398/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о.; по седми – противоречие с решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №151 от 12.11.2010г. по т.д.№1140/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №169 от 02.10.2013г. по т.д.№1643/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №92 от 24.07.2013г. по т.д. №172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.; по осми – противоречие с решение №43 от 16.04.2009г. по т.д. №648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа, че постановеното от САС решение противоречи и на практиката на ЕСПЧ.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като твърди че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания в ППВС №4/1968г., както и от практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД. Счита, че доводите на касатора, че съдът не се е съобразил в достатъчна степен с критериите, посочени в ППВС №4/1968г., като не е посочил значението на всяко обстоятелство за размера на обезщетението и не е съобразил обезщетението с нивото на застрахователното покритие към момента на настъпване на вредите, са относими към правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от преждевременната загуба на неговия баща вследствие на процесното ПТП, възлиза на 120 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на ищеца, както и възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта, а също и обществено – икономическите условия към датата на настъпване на ПТП, като е отчел и размера на минималната работна заплата за страната като критерий за жизнения стандарт към правнорелевантния момент. Съдът е приел за доказано възражението на ответника за принос на пострадалия за настъпване на увреждането, изразяващ се в това, че е пътувал без поставен предпазен колан, в автомобил, управляван от непълнолетен и неправоспособен водач, като по време на движение М. Ц. е дръпнал рязко волана и автомобилът е започнал да се превърта. С оглед на това съставът на САС е определил приноса на пострадалия в размер на 90% .
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора въпроси относно задълженията на въззивния съд, регламентирани в чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 от ГПК, са обуславящи за изхода на спора и покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По същите въпроси е формирана и постоянна съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК / решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76/12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №581/30.09.2010г. по гр.д. №1019/2009г. на ВКС, ГК, III отделение и др./, с които е прието, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая въззивният съд е обсъдил подробно възраженията и оплакванията във въззивните жалби на страните, като във връзка с тях е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че касационният жалбоподател не е съгласен с приетата за установена по делото фактическа обстановка, не е равнозначно на отклоняване на съда от задължението му да обсъди релевантните за спора доказателства.
Заявените в изложението седми и осми въпрос са поставени във връзка с извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от М. Ц., направен от въззивния съд, без той да се позове на събрани по делото доказателства за знание от страна на пострадалия, че водачът на лекия автомобил е непълнолетен и неправоспособен. Въпросът е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора по предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото в решение №350/17.10.2011г. по гр.д. № 1382/2010г. на ВКС, IV г.о. (служебно известно на настоящия съдебен състав) е прието, че съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Съгласно цитираните от касатора решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по – горе практика на ВКС. Поставеният от касатора въпрос съставът на ВКС уточнява по следния начин: „ Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач ?”
По приложението на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с което са свързани останалите четири въпроса в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съдът ще се произнесе с решението по съществото на касационната жалба.
На основание чл.83 ал.2 от ГПК касаторът е освободен от заплащане на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1841 от 19.07.2019г. по гр.д. №4728/2018г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, поправено с решение от 12.08.2019г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №4330 от 29.06.2018г. по т.д.№7985/2016г. на СГС, ГО, I – 16 състав, въззивният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща М. И. Ц. в резултат на ПТП от 06.06.2015г. за разликата над 12 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева, както и предявеният от касатора срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, а именно пропуснати ползи от загуба на издръжка за периода от 09.10.2015г. до 09.10.2033г. за разликата над 2266 лева до пълния предявен размер от 22660 лева.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I т.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание,.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.