Опр по т.д. 1018/19 ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 04.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1018/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД „Б. И.“АД срещу решение №371/ 17.12.2018 г. на П. по в .т.д. №594/2018 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 179 от 05.07.2018 г. на ОС-Пазарджик по т.д. № 167/2017 г. в осъдителната част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен частично регресният иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ на ЗД“Б. И.“АД -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева-изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди при ПТП на 10.01.2014 г. на пострадалия Д. Х. У. , както и за разликата в присъдената законната лихва над сумата от 1532,71 лева до 11 534,16 лева за периода 19.12.2014 г.-10.11.2016 г.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част и се претендира неговата отмяна на основание чл.281 ,т.3 от ГПК като вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правен въпрос от значение за спора е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС-основание за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК, както и на очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно необосновано приет изключително завишен обем на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който на практика води до висока степен на ограничаване на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в насока липса на основания за допускане до касация .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 274 ал.1, т.1, пр.1 КЗ/отм./ на ищеца в качеството му на застраховател по задължителна застраховка срещу риск”Гражданска отговорност” на водачите на МПС на ответника, който като водач на л.а. „В.“ с рег. [рег.номер на МПС] виновно и при употреба на алкохол е предизвикал ПТП, от което са настъпили следните увреждания на пострадалия Д. Х. У.: закрита черепно-мозъчна травма с посттравматичен субарахиноидален кръвоизлив на мозъка и лявата челна област, с постконтузна кома в продължение на около 1 месец, контузия на десния бял дроб с разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шиен прешлен и счупване на четири ребра. С влязло в сила решение по т.д. №221/2014 на ОС-Пазарджик по пряк иск по чл.226 КЗ/отм./ от страна на пострадалото лице, застрахователят на ГО на виновния водач на МПС е осъден да заплати сумата от 40 000 лева-застрахователно обезщетение , ведно със законната лихва от увреждането, които са били заплатени и от страна на ищеца в рамките на изпълнителното производство по изп.д. № 20167890400558 на ЧСИ Н.К. с три поредни банкови преводи, извършени на: 10.11.2016 г.-59 573,89 лева на 28.11.2016 г.-2 607,65 лева и на 15.12.2016 г.-257,30 лева. Относно наличието на предпоставки за регресната отговорност на виновния водач на МПС спрямо застрахователя по З. в хипотезата на употреба на алкохол, решаващият съдебен състав е приел, че по НОХД и в производството по прекия иск е установена концентрация на алкохол в кръвта на ответника при извършването на ПТП над допустимата, от което следва, че е налице основание за ангажиране отговорността му в хипотезата на чл.274 ал.1, т.1 от КЗ/отм./.
С оглед направеното от страна на ответника в настоящото производство възражение за съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на самия пострадал на вредоносните последици, съдът е приел, че с оглед неучастието на последния като подпомагаща страна в процеса по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО, то липсва процесуална пречка същите да се разгледат в производството по настоящия иск. В тази връзка е прието, че поведението на пострадалия непосредствено преди ПТП, изразяващо се в съзнателно участие като пътник в превоз с МПС, управлявано от ответника след употреба на алкохол, при знание на първия за този факт, и непоставянето на предпазен колан е допринесло за уврежданията в обем на 80 на сто. Ето защо, при дължимо от страна на застрахователя обезщетение в общ размер на 80 000 лева за понесените от пострадалия болки и страдания следва да се ангажира отговорността на прекия извършител по регресния иск само до размера на 20 на сто или до размера на присъдената сума от 16 000 лева.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят „Б. И.“ сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора, дали в производството по регресния иск по чл.274 ал.1,т.1,предл.1 КЗ/отм./ следва да се разглежда възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по чл.51 ал. 2 ЗЗД, направено от страна на прекия причинител на вредата. Твърди се, че по този въпрос е налице противоречие на обжалвания акт с посоченото от касатора ППВС 17/63-т.7.
В случая липсва противоречие с цитираното ППВС, доколкото така формулираният въпрос се явява процесуалноправен и същият не е бил обсъждан в т.7 на това ППВС.
По отношение на позоваването на очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира за установено следното:
За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в чл.280 ал.2 ГПК е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
В случая наличието на такъв недостатък е налице по отношение на явната необоснованост на изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия до обема на 80 на сто от настъпилите телесни увреждания на последния, с оглед конкретните факти относно виновното поведение на водача на МПС и това на пострадалия.Този порок на обжалвания акт е очевиден, поради това, че се установява в съдържанието на мотивите в самия обжалван акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №371/ 17.12.2018 г. на П. по в .т.д. №594/2018 г., В ЧАСТТА , с която е отменено частично първоинстанционното решение № 179 от 05.07.2018 г. на ОС-Пазарджик по т.д. № 167/2017 г. в осъдителната част, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен частично регресният иск с правно основание чл.274 ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./ на ЗД“Б. И.“АД -гр.София като застраховател по риск „Гражданска отговорност” срещу Е. Т. К. ЕГН: [ЕГН] за разликата над сумата от 16 000 лева до 40 000 лева.
УКАЗВА на ЗД“Б. И.“АД -гр.София да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1280 лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи вносен документ за това в деловодството на ТК на ВКС в същия срок.
След внасяне на горната сума делото да се докладва по надлежния ред за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.