О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 25.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….…………..……. и с участието на прокурора …………………….……..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 409 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК – във вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7339 от 13.ХІІ.2018 г. на „Пътстрой-Варна” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против онази част от определение № 686 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.ХІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 584/2018 г., с която е била оставена без уважение частна жалба на дружеството настоящ частен касатор срещу първоинстанционното определение № 130/14.ІІІ.2018 г. на Добричкия ОС по т. д. № 214/2016 г. – за отхвърляне на искането му с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК за изменение не постановеното по същото дело определение № 20/12.І.2018 г. за разноски – посредством увеличение на адвокатското възнаграждение съобразно материалния интерес на осъщественото процесуално представителство, а именно цената на сделката, която е била предмет на иска, възлизаща на 516 240 лв.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на това въззивно определение в атакуваната негова част, търговецът настоящ частен касатор претендира касирането му
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата си частна касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от определението си Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Дали когато се разрешава правен спор за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори, както и за обявяването за окончателен на предварителен договор за вещни права върху недвижими имоти, минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г./, т.е. съобразно с интереса на представляваната страна, както и не следва ли в тази връзка да се отчита като конкретен интерес на купувача на даден имот именно цената, която той е заплатил по процесния договор, или за него размерът на материалния му интерес ще се равнява на данъчната оценка на имота, която в много случаи е твърде различна от конкретната цена на договора?”;
2.: „Когато дадена страна е заплатила по даден договор цена, а същевременно предмет на иска й е не заплащането на парична сума, а самото съществуване или разваляне на договора, то понятието „интерес” по смисъла на чл. 7, ал. 2 от наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва ли да се приравнява по съдържание на цената на исковете, както това естествено се мисли при паричните искове, или следва да се отнесе към размера на житейския интерес, което ще рече – към реалната загуба, която страната би претърпяла при разваляне или унищожаване на договора, съответно – към реалната стойност на защитения й интерес при благоприятен за нея изход на делото?”;
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по касация „Първа инвестиционна банка” АД-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт единствено по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение в атакуваната негова част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева) – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Инвокиран е довод, че: „търговско дело № 214/2016 г. /по описа на Русенския ОС – бел. на ВКС/ не предложи спор с висока фактическа и правна сложност, поради което и определеният размер е явно несправедлив”.
Ответното по касация „Тур Спорт – Холдинг” ЕООД (в несъстоятелност) не е ангажирало становище на своя синдик нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното определение в атакуваната негова част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Пътстрой – Варна” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното определение № 130/14.ІІІ.2018 г. на Добричкия ОС по т. д. № 214/2016 г., с което последният е отказал да измени определението си от 21.ІІ.2018 г. по същото дело за разноските – посредством претендираното и сега „увеличение на адвокатското възнаграждение”, Варненският апелативен съд е приел, че при своевременно направено от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ответника /настоящ частен касатор/, то е било редуцирано – на основание чл. 78, ал. 5 ГПК-във вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата – от 12 000 лв. на 5 000 лв., като при преценката си за „действителната правна и фактическа сложност на делото” първостепенният съд е изхождал преимуществено от цената на иска в размер на 96 804 лв., на колкото е възлизала данъчната оценка на процесния недвижим имот в гр. Добрич с идентификатор 72624.621.224 по одобрената кадастрална карта.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правите изводи на съда по това дело. В процесния случай първостепенният съд е разгледал по същество своевременно направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от варненския търговец /настоящ частен касатор/, намалявайки същия до ниво, което надвишава 1.7 пъти минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г., определяща тези възнаграждения, които се дължат по граждански дела за една инстанция. Следователно и двата формулирани от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК правни въпроса имат изцяло хипотетичен характер: в действителност те не са били предмет на произнасянето на въззивната инстанция с атакуваната част от определението й по чл. 284 ГПК, понеже в процесуалния закон не съществува процедура, обратна на тази по чл. 78, ал. 5 ГПК за последващо увеличаване на веднъж редуцирано /съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото/ адвокатско възнаграждение. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице е допълнителната предпоставка по т. 3 на същия законов текст. Отделно от това частният касатор не е навеждал във връзка с въпросите си конкретни доводи относно това кои закони са неясни, непълни или противоречиви.
При този изход на делото в настоящето частно касационно производство по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК-във вр. чл. 248 ГПК, както и предвид изрично направеното от ответната по касация кредитна институция искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, търговецът настоящ частен касатор ще следва да бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в претендирания от банката размер от 180 лв. (сто и осемдесет лева), който е в пределите по чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 686 на Варненския апелативен съд, ТК, от 13.ХІ.2018 г., постановено по ч. т. дело № 584/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора „Пътстрой – Варна” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. „Академик Андрей Сахаров” № 1 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответната по касация „Първа инвестиционна банка” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, СУМА в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2