О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
С., 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1584 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК – във вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 737/30.І.2017 г. на пазарджишкото [фирма], подадена чрез неговия управител против разпореждане № 23 на Пловдивския апелативен съд от 6.І.2017 г., постановено по ч. т. дело № 737/2015 г., с което е била върната частна жалба на това д-во (с вх. № 10281/28.ХІІ.2016 г.) против разпореждане № 2149/22.ХІ.2016 г. на същия съд по същото дело.
Оплакванията на търговеца частeн жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното разпореждане както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му, като в тази връзка се инвокира довод, че е била допусната грешка с приемането, че е просрочено /с 14 дни – бел. на ВКС/ подаването на върнатата частна жалба „само защото не се чете ясно клеймото на пощенския плик”.
Ответната по частната жалба [фирма]-С. не е ангажирала становище на свой представител по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното разпореждане на Пловдивския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Търговецът частен жалбоподател не оспорва обстоятелството, че първоначалното разпореждане № 2149/22.ХІ.2016 г. на Пловдивския апелативен съд по ч. т. дело № 737/2015 г. е било надлежно съобщено на неговия управител на датата 6.ХІІ.2016 г. Не се оспорва от страна на търговеца частен жалбоподател и обстоятелството, че той е подал частна жалба срещу това определение по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК, както и че подаването на ЧЖ е била извършено с пощенска пратка R PS 4400 00S8XD Z. Единственият довод на търговеца настоящ частен жалбоподател е досежно това, че в пощенското клеймо на плика, в който се намирала тази негова частта жалба, „съвсем ясно се чете цифрата 3, като само предишната цифра от датата не е много четлива”. Поради това следвало да се приеме, че подаването на тази частна жалба по пощата е станало на датата 13.ХІІ.2016 г., т.е. в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, а не на 27.ХІІ.с.г., както „погрешно” бил приел съставът на Пловдивския апелативен съд.
Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, а според чл. 279 ГПК това правило се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.
В процесния случай, за да констатира просрочие на частната жалба (с вх. № 10281/28.ХІІ.2016 г.), Пловдивският апелативен съд е извършил по свой, служебен почин проверка в сайта на [фирма], позволяваща проследяване на пощенски пратки, като за процесната е било надлежно установено посредством набиране комбинацията от цифри, съставляваща неин баркод, че „същата е изпратена от пощенска станция – [населено място] на 27.ХІІ.2016 г.” Същевременно търговецът настоящ частен жалбоподател не оспорва приложената по делото хартиена разпечатка от тази проверка, в която фигурира датата 27.ХІІ.2016 г. При съобразяване на съдопроизводственото правило на чл. 155 ГПК, като неоснователно ще следва да се преценява съдържащото се в частната жалба на [фирма] особено искане да се изиска от [фирма] да удостовери „кога е подадено писмото”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 6.І.2017 г., постановено по ч. т. д. № 737/2015 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 77 ГПК – да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лв. (петнадесет лева), за което да се издаде изпълнителен лист срещу дружеството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2