О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 05.03. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 485/2019 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. /С. /, подадена чрез адв. С. К., срещу определение № 15192 от 06.07.2018 г., по ч. гр. д. № 7164/2018 г., по описа на Софийски градски съд, VI – то, ТО, поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 27586/29.11.2018г., в частта, с която след отмяна на определение от 23.12.2016 г. по ч. гр.д. № 73674/2015 г. на Софийския районен съд, 90 – ти състав, „Софийска вода“ АД е осъдено на основание чл. 248, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т.3 ЗА да заплати на К. И. С. възнаграждение в производството пред СРС размер на 60.00 лева.
С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за изменение на въззивното определение и присъждане на жалбоподателката на адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 73674/2015 г. на СРС в размер на 366.00 лв. В жалбата се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответната страна „Софийска вода“ АД не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Предмет на обжалване е въззивно определение, с което е отменено определение на районен съд, с което не е уважено искане за допълване по реда на чл. 248 ГПК на разпореждане за обезсилване на издадена на 10.12.2015 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съобразно приетото в т. 8 на решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, определенията на въззивните съдилища, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. По смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно, заповедното производство не е „друго производство“, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство. Систематичното място на Глава 22 ГПК /“Касационно обжалване“/ е в Част Втора /“Общ исков процес“/ и следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима.
Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на К. И. Б. /С./ срещу определение № 15192 от 06.07.2018 г., по ч. гр. д. № 7164/2018 г., по описа на Софийски градски съд, VI – то, ТО, в частта, с която след отмяна на определение от 23.12.2016 г. по ч. гр.д. № 73674/2015 г. на Софийския районен съд, 90 – ти състав, „Софийска вода“ АД е осъдено на основание чл. 248, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т.3 ЗА да заплати на К. И. С. възнаграждение в производството пред СРС размер на 60.00 лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщението до частния касатор за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: