Определение №116 от 41331 по търг. дело №955/955 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№116

София26.02.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 955/2012 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. П. П. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 927 от 08.06.2012 г. по в.т.д. № 980/2012 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 453 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 6580/2011 г. на Районен съд – Варна, ХХХ състав в частта, с която М. П. П. е осъдена да заплати на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 8 800 лева, от която: 6 000 лева – главница по сключен договор за паричен заем от 26.11.2007 г. между ЕТ „ИН- И. Н./заемодател/ и Д. „Имотът” /заемател/ и 2 880 лв. – договорна лихва за период от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г., както и сумата от 2 333.50 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2009 г. до 02.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, поради уважаване на иска на непредявено основание. Поддържат се и доводи за неправилност, с искане за отмяна на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е основала приложното поле по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси: 1.” Допустимо ли е касационно обжалване по спор между търговец и съдружници в неперсонифицирано дружество, регистрирано по реда на ЗЗД, при цена на иска над 5 000 г. и под 10 000 лв., ако по своето естество този спор не е търговски и 2. На какво основание и как отговорят съдружниците в Д. при сключен недействителен договор от един от съдружниците от името на дружеството”. Във връзка с материалноправния въпрос е налице позоваване на практика на ВКС – решение № 1014 от 20.07.1999 г. по гр.д.№ 338/1999 г., V г.о. и решение № 257 от 25.04.2002 г. по гр.д. № 1086/2001 г.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Заявено е евентуално становище за липса на предпоставките да допускане на обжалването, а по същество – за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима само в частта, имаща за предмет осъдителното въззивно решение по първия иск – за заплащане на сумата от 6 000 лв. по договор за заем от 26.11.2007 г. , заедно с акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази главница.
Настоящият състав не споделя отразеното от въззивния съд указание, че решението не подлежи на обжалване, тъй като в случая вземането не произтича от търговска сделка съобразно критериите по чл.286 ТЗ, което обуславя извод, че се касае за гражданско дело, като постановеното по него въззивно решение подлежи на обжалване пред ВКС в частта по първия иск, надхвърлящ 5 000 лв.
За да бъде квалифицирана една сделка като търговска, следва да попада или в изброените в чл.1, ал.1 ТЗ обективни /абсолютни/ търговски сделки, или да е сключена от търговец в процеса на осъществяване на търговската му дейност /субективни или относителни търговски сделки/. В чл.286, ал.3 ТЗ е въведена и законова презумпция, че извършената от търговеца сделка се намира във връзка с упражняваното от него търговско занятие. Преценката за приложимост на посочената презумпция следва да се основава на обстоятелства, относими не само към персоналния субстрат на сделката, но и доколко е налице връзка с упражняваното от търговеца занятие. Предвид конкретните данни по делото и отчитайки невъзможността в предмета на дейност на ЕТ/чийто правоприемник е Е. – ищец/ да се включи дейност по кредитиране, с оглед ограниченията в Закона за кредитните институции, би следвало да се приеме липса на причинна връзка с упражняваното от търговеца – заемодател занятие.
С оглед неточното указание на въззивната инстанция за невъзможността за касационно обжалване, по делото не са изпращани съобщения до страните. Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния срок, считано от узнаване на решението, съвпадаща с връчване на призовка за доброволно изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение – 27.07.2012 г.
Предвид горните съображения, касационната жалба в допустимата й част следва да се разгледа в производството по чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК по формулирания материалноправен въпрос.
За да потвърди осъдителното решение на първата инстанция, постановено само срещу една от съдружничките в Д. „Имотът” – М. П. П., въззивният съд след самостоятелна преценка на релевантните факти и на доказателствата по делото, е направил изводи, че неперсонифицираното гражданско дружество не отговаря за поетото задължение по процесния договор за заем, а задължението възниква само за обективиралия волята си и сключилия договора съдружник, който не е действал като представител на другата съдружник предвид липсата на пълномощие за сключване на договор за паричен заем, доколкото с дружествения договор е предвидено това правно действие да бъде извършвано от всички съдружници. Решаващият състав, зачитайки направеното от ответницата – съдружник Д. П. оспорване на задължението и липсата на доказателства за представителната власт по отношение на нея, е изразил становище, че задължена лично към кредитора за цялата сума остава сключилата договора за заем М. П..
Не е споделено възражението на въззивната страна/ сега касатор/ за нищожност на договора поради липса на съгласие, по съображения основани на правната природа на гражданското дружество и на последиците от сключените от съдружниците сделки, с извод, че липсата на представителна власт по отношение на единия съдружник има за последица единствено невъзникване на задължение за него, но не опорочава обективираното изявление за задължаване на съдружника, сключил сам договора.
С оглед настъпилия падеж на задължението по договора за заем и установения в процеса размер, вкл. и на акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е споделил крайните изводи на първата инстанция.
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
По делото липсват данни, въз основа на които са се направи извод за вероятна недопустимост на решението поради произнасяне на непредявено основание. Всъщност доводите в жалбата в тази насока са основани на поддържаната в процеса теза за недействителност на договора за заем поради липса на съгласие, по което възражение съдът се е произнесъл отрицателно.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, правен въпрос не може да обоснове наличието на основната предпоставка за достъп до касация. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на изводите на въззивната инстанция. В случая решаващият съдебен състав изобщо не е извел правен извод за недействителност на договора за заем/както необосновано се поддържа в жалбата и изложението към нея/, поради което и въпросът за основанието за отговорността на съдружниците в Д. при недействителен договор изобщо не може да се приеме за обуславящ изхода на делото.
Недоказаността на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК освобождава ВКС от задължението да преценява доколко са налице специфичните, допълнителни основания за допускане на касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото, ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което не се дължи произнасяне по отговорността за разноски.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 927 от 08.06.2012 г. по в.т.д. № 980/2012 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която М. П. П. е осъдена да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 6 000 лева – главница по сключен договор за паричен заем от 26.11.2007 г. между ЕТ „ИН- И. Н./заемодател/ и Д. „Имотът” /заемател/, ведно със законната лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. П. П. в останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок, считано от връчване на определението. В останалата част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар