О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София,17.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 2923/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Я. срещу решение № 719 от 08.04.2013 г. по т. д. № 4108/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1269 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1295/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав за уважаване на предявения от А. В. Д. иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията, приети от Общото събрание на акционерите на [фирма], проведено на 03.05.2010 г.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се сочи това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна А. В. Д. оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмения отговор, депозиран по ред и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационното жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че ищецът е акционер в ответното дружество с 13 акции и е един от наследниците на В. Д., притежател на 38 864 броя поименни акции, които след смъртта му са останали в общо съпритежание с останалите наследници М. и В. Д..
На 11.03.2010 г. С. на директорите на [фирма] взел решение за свикване на общо събрание на акционерите, което да се проведе на 16.04.2010 г., с резервна дата – 03.05.2010 г. с определен дневен ред, място, дата и час на провеждане. Поканата за свикване на ОС е била надлежно обявена в ТР.
По делото е бил представен протокол на общото събрание на акционерите, от което се установявало, че на 16.04.2010 г. е представен едва 0,0065% от капитала, като поради липса на кворум събрание не е проведено, а е отложено за резервната дата 03.05.2010 г.
От общоизвестните данни по партидата на търговеца в търговския регистър било установено, че паралелно на същата дата е било проведено друго общо събрание, на което са разгледани всички точки от дневния ред и по тях са взети решения. На резервната дата 13.05.2010 г. е проведено ново общо събрание, на което при условията на чл.227, ал.1 ТЗ са взети отново решения по същите въпроси, които са предмет на предявения иск.
С влязло в сила на 31.08.2010 г. решение по т.д.№ 1199/2010 г. на СГС, ТО, VІ-16 състав, взетите решения от проведеното на 16.04.2010 г. общо събрание на акционерите са отменени като незаконосъобразни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че без правно значение е, че взетите на 16.04.2010 г. са отменени по-късно като незаконосъобразни, тъй като релевантно за изхода на делото е обстоятелството, че общо събрание на акционерите е проведено на редовната дата, което само по себе си изключва приложението на чл.227, ал.3 ТЗ, предвиждащ падащ кворум на събрание, проведено на резервната дата при непровеждане на събранието на редовната дата, обявена в поканата. С оглед на изложеното е счетено, че предявеният иск по чл.74, ал.1 ТЗ следва да бъде уважен само на това основание, без оглед наличието или липсата на останалите основания за отмяна, посочени в исковата молба при условията на евентуалност, поради което потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото се поставят следните въпроси: 1./ Законосъобразно ли е проведеното на първата (резервната) дата общо събрание на акционерите при условията на чл.227, ал.3 ТЗ, ако с влязло в сила решение приетите на първата дата решения на общото събрание са отменени поради липсата на кворум за провеждането му и 2./ Следва ли съдът, разглеждащ спора за законосъобразността на решенията, приети на проведеното на (втората) резервната дата общо събрание да зачете с оглед чл.296 и сл.ГПК влязлото в сила решение, с което е бил уважен иск по чл.74 ТЗ за отмяна поради липса на кворум на решенията на ОС на акционерите, взети на първата обявена дата. Поради липсата на съдебна практика по тях в изложението се поддържа, че е налице допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Така формулираните въпроси на материалното и процесуалното право по същество са свързани с отговора на въпроса за действието във времето на решението, с което е уважен иск по чл.74 ТЗ. Същият безспорно е значим за изхода на делото, но въпросът за действието на решението по конститутивния иск по чл.74 ТЗ е решен по задължителен за съдилищата начин. В т. III на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС е указано, че постановеното по реда на чл. 74 ТЗ решение за отмяна на решенията на Общото събрание има действие занапред, каквото е действието и на заличаването на вписаното обстоятелство по реда на чл. 498 ГПК (отм.). Обжалваното решение като краен резултат не противоречи на цитираното ТР на ОСГК на ВКС, а наличието на задължителна практика по т.1 по поставения въпрос изключва принципно възможността да е налице предпоставката на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 719 от 08.04.2013 г. по т. д. № 4108/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: