О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
гр. София, 16.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. д. № 7657/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Ю. А. К. срещу определение от 08.07.2013 г. по гр. дело № 10873/2012 г. на Софийски градски съд.
Ответниците С. С. Н. и Т. А. Н. са на становище, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на Ю. А. К. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като неоснователна. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, тъй като те са поискани от ответниците своевременно за въззивната инстанция още с отговора на въззивната жалба и към него са представили доказателства за реалното им заплащане – адвокатско пълномощно, съдържащо данни, че договорената сума е внесена. Прието е още, че съдът с оглед разпоредбата на чл. 81 ГПК е задължен да се произнесе и по направените по делото разноски с приключването му с решение.
Определението е правилно.
Страната е навела доводи по чл. 280, ал.1 ГПК, които не се разглеждат в настоящето производство, което съгласно т. 24 от ТР на ОСГКТК № 6/2013 г. се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Настоящата жалбоподателка Ю. К. е инициирала въззивното производство, като е подала жалба срещу решение от 25.04.2012 г. по гр. дело № 4805/2011 г. на СРС. В производството по тази жалба въззиваемите – ответници в настоящето производство са подали отговор на 12.06.2012 г., с който изрично са поискали да им се заплатят направените от тях разноски – състоящи се от заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В подкрепа на това искане към отговора са приложили договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ, че са заплатили договорената сума. При тези фактически данни правилно с постановеното по спора решение въззивният съд е присъдил така поисканите разноски. Правно необосновано жалбоподателката счита, че списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за присъждането им в случая, тъй като списъкът по този текст е предпоставка единствено за искане за изменение на решението от страната, която го е представила, но не е за първоначалното присъждане на разноските, арг. т. 8 ТР от ОСГКТК № 6/2013 г. Правно необосновано в тази връзка е и оплакването, че не е бил представен на жалбоподателката такъв списък, нито е било докладвано от съда за наличието на такъв списък. Съдът няма такива задължения. Отговорът на въззивната жалба, съдържащ искането за разноски, както и пълномощното на процесуалния представител на въззиваемата страна, а също така и договора за правна защита и съдействие са били представени своевременно и при проявена процесуална активност жалбоподателката е могла да се запознае с тях.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение трябва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2013 г. по гр. дело № 10873/2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: