О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 7129/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Г. П. срещу решение № 266 от 11.07.2013 г. по гр. дело № 417/2013 г. на Хасковски окръжен съд.
Ответникът по касация – [община], [населено място] не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение в обжалваната част състав на Хасковски окръжен съд е отменил частично решение № 139 от 12.10.2012 г. по гр. дело № 773/2011 г. на Районен съд – Харманли и е постановил друго, с което е осъдил настоящия касатор да заплати на [община] сумата 3966.75 лв., обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: наказателната отговорност на ответника по претенциите е ангажирана със споразумение по н.о.х. дело № 256/2008 г. на Районен съд – Харманли, с което Н. П. е признат за виновен в това, че през месец юли 2007 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице – председател на Общински съвет – С., в кръга на службата си съставил официален документ – протокол № 46 от 25.07.2007 г. от проведено заседание на Общинския съвет, в който удостоверил неверни обстоятелства – че е прието решение № 565 от 25.07.2007 г. за определяне на начална тръжна цена за продажба на имот № 903009, лесопроизводителна площ от 16.655 дка от ОГФ на общината и че Общинският съвет възлага на кмета да включи в тръжната процедура за продажба посочения имот, с цел да бъде използван документа, като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311, ал.1 НК; сключената между общината и С. Я. на 19.07.2007 г. сделка – продажба на процесния имот е обявена за нищожна, поради липса на основание /решение на Общински съвет за продажба / с решение по гр. дело № 318/2009 г. на Районен съд – Харманли, като със съдебното решение общината е осъдена да заплати на Я. такса за тръжна документация, депозит за участие в търга, данък, режийни разноски и разноски по делото; до този резултат се е стигнало вследствие на осъщественото от ответника по претенциите деяние; със заплащането на изброените суми са причинени имуществени вреди на общината, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на П..
В приложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба и е направил неправилна квалификация на исковете, които били по чл. 55-59 ЗЗД. С оглед разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1 за служебна проверка на допустимостта на въззивното решение при данни за недопустимост на съдебния акт, ВКС приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Твърдението на касатора за нередовност на исковата молба не е подкрепено с доводи, а и е необосновано предвид данните по делото. Исковата молба има необходимото съгласно чл. 127 ГПК съдържание за редовно сезиране на съда. Неправилно е виждането на жалбоподателя за неправилна квалификация на исковете. Неправилната квалификация на исковете води до неправилност на решението, но не и до недопустимост, а в случая искът е разгледан на предявеното основание – с оглед обстоятелствената част и петитума претенцията е по чл.45 ЗЗД и правилно е квалифицирана от съдилищата. Предвид изложеното не е налице основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В посоченото приложение е поставен следния въпрос: „Представляват ли платените на общината по търга за продажба на имота, въз основа на който е сключен нищожният договор за продажба – такса за тръжна документация, депозит за участие в търга, данък, режийни разноски и разноски по делото, част от подлежащото на връщане по чл. 34 ЗЗД или са вреда от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и не подлежат на връщане по чл.34 ЗЗД по нищожната сделка, въпреки, че са направени във връзка с нея”. С поставеният въпрос касаторът не релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не излага правните разрешения, приети от въззивния съд, т.е. решаващите изводи за определяне на процесните вземания, като имуществени вреди, за които разрешения счита, че липсва съдебна практика, а уредбата е непълна, неясна или противоречива. При твърдение за липса на съдебна практика по поставен въпрос страната трябва да посочи разпоредбите, които според нея са непълни, неясни или противоречиви, което в случая касаторът не е направил. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал наличие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – възпроизвеждането на нормата не е излагане на такова основание. За да въведе основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК жалбоподателят трябва да посочи практиката, която намира за неправилна или неактуална, съответно насоката, в която според него тази практика следва да бъде развита /арг. т.4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/. Не е обосновано приложно поле и на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като липсва съпоставка на правните разрешения по цитирания въпрос, приети от въззивния съд и разрешенията, приети от съставите на ВКС и ВС по приложената практика, съответно не е направено изложение на отклонението на въззивния съд от тази практика. Последната се състои от съдебни актове, които са свързани с други спорове, възникнали при друга фактическа обстановка и разрешаващи спорове, различни от тези, по които се е произнесъл въззивния съд.
Следващият въпрос е формулиран, както следва: „Относно това дали при липса на предприети действия от страна по нищожна сделка за доброволно връщане на даденото, при липса на спор относно нищожността на сделката и относно предаване на имота, страната предяви директно правата си пред съд и понесе разноски, и дали това представлява вреда, причинена от трето лице, виновно за съставяне на акт, въз основа на който сделката е нищожна, третото лице е длъжно да възстановява тези разноски или те трябва да се понесат от страната, която е предявила преждевременно и ненужно правата си по съдебен ред…”. Въпросът отново е поставен не във връзка с правните разрешения на въззивния съд, а със субективното становище на страната, сега касатор, изразяващо защитната й теза, че присъдените суми не са имуществени вреди по смисъла на чл. 45 ЗЗД. За да релевира основание по чл. 280, ал.1 ГПК въпросът трябва да бъде изведен от разрешенията, приети от въззивния съд и в приложението да се обоснове противоречието на тези разрешения с приетото в приложената съдебна практика. В случая касаторът не е направил обосновано изложение на общите и допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК. Зададеният въпрос е основан на неговото виждане за претендираните вземания, като такива, които не съставляват имуществени вреди, а не на изводите на съда и тяхната съпоставка с разрешенията в приложената практика. Освен това приложената практика е относима не към цитирания въпрос, а към въпроси, засягащи процесуални нарушения по отношение, на които жалбоподателят не е поставил въпрос, а е изложил оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Не са обосновани и допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266 от 11.07.2013 г. по гр. дело № 417/2013 г. на Хасковски окръжен съд в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: