О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
С., 29.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2973/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК /редакция ДВ бр.59/20.07.2007 г./.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1593 от 01.07.2014 г. по т. д. № 2645/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение № 779 от 22.04.2014 г. в частта за разноските като е осъдено дружеството – частен жалбоподател да заплати на [фирма] сумата 391.81 лв., представляваща разлика между присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 1 220 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 611.81 лв.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е изчислил неправилно минималния размер на адвокатското възнаграждение и е присъдил на насрещната страна възнаграждение в повече от дължимото. Навежда оплаквания за нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при произнасяне по възражението му за прекомерност на възнаграждението и за необоснованост на изводите на въззивния съд относно фактическата и правна сложност на делото. Релевира и доводи за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение поради ненадлежно учредена представителна власт на участвалата в делото като пълномощник на [фирма] адв. Т. П., в чиято полза е уговорено и платено адвокатското възнаграждение. Във връзка с твърдението за липса на представителна власт в частната жалба е направено искане за допускане на почеркова експертиза за изследване на подписа на упълномощителя в приложеното към делото пълномощно на адв. Т. П..
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 03.10.2014 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да измени по реда на чл.248 ГПК постановеното по т. д. № 2645/2013 г. въззивно решение в частта за разноските и да осъди ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма] допълнително адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 391.81 лв., Софийски апелативен съд е приел, че при постановяване на решението е изчислил неправилно минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се присъди на ищеца след редуциране на действително платеното възнаграждение от 2 000 лв. по възражение на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Въззивният съд е преценил, че според правилото на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, приложима в редакцията преди изменението от ДВ бр.20/28.03.2014 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1 611.81 лв. Поради това и като е съобразил, че с решението е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 220 лв., е осъдил ответника да заплати на ищеца още 391.81 лв. до пълния размер на дължимото възнаграждение.
Обжалваното определение е правилно.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за недължимост на адвокатското възнаграждение поради ненадлежно представляване на ответника по въззивната жалба [фирма], в чиято полза са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Преди всички спорът дали ответникът по жалбата има право на разноски е разрешен с въззивното решение, в което е прието, че с оглед изхода на въззивното производство ответникът има право по чл.78, ал.3 ГПК да бъде възмезден за направените разноски за адвокатско възнаграждение. Независимо от изложеното следва да се има предвид, че във въззивното производство ответникът е представляван от адв. Т. П., участвала като процесуален представител и в производството пред първата инстанция. Представителната власт на адв. П. е удостоверена с приложено към исковата молба пълномощно от 16.01.2012 г., с което адв. П. е упълномощена да представлява дружеството до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Пълномощното изхожда от С. К., вписана в Търговския регистър като управител на [фирма], и по делото няма данни за оттеглянето му до приключване на производството пред Софийски апелативен съд. При тези факти и доказателства твърденията на частния жалбоподател за липса на представителна власт на адв. П. са абсолютно голословни. Искането за откриване на производство по оспорване на подписа на управителя С. К. и за допускане на експертиза за установяване на неговата автентичност е лишено от опора в закона, тъй като липсата на представителна власт засяга правната сфера на ненадлежно представляваната страна и по аргумент от чл.26, ал.2 ГПК само тази страна, не и насрещната страна в процеса, може да я релевира като основание за обжалване на определението за разноските.
Не могат да бъдат споделени и доводите на частния жалбоподател за неправилно определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника по жалбата. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предвид момента, към който е уговорено и платено възнаграждението – 10.12.2013 г., преценката за неговия минимален размер следва да се извърши съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС в редакцията преди изменението от ДВ бр.20/28.03.2014 г. Изчислен по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата върху интерес от 58 090.94 лв. /за колкото е обжалвано решението на първата инстанция/, минималният размер на възнаграждението възлиза на 1 611.82 лв. В решението въззивният съд е приел, че действително платеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. следва да бъде редуцирано на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на ВАС, но вместо до 1 611.82 лв., е редуцирал възнаграждението до 1 220 лв. Поради това правилно с обжалваното определение съдът е коригирал грешката си при изчисляване на възнаграждението като е присъдил на ответника още 391.81 лв., представляващи разлика над присъдените с решението 1 220 лв. до действително дължимите по Наредбата 1 611.82 лв.
Поддържаните в частната жалба доводи за нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК не следва да се обсъждат, тъй като при постановяване на решението по делото въззивният съд е приел за основателно възражението на частния жалбоподател за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и е уважил искането му за намаляване на възнаграждението до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В зависимост от изхода на производството на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на сумата 766 лв. – платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на жалбата по договор за правна защита и съдействие от 02.10.2014 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1593 от 01.07.2014 г. по т. д. № 2645/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото въззивно решение № 779 от 22.04.2014 г. в частта за разноските като на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 391.81 лв., представляваща разлика между присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 1 220 лв. и минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1 611.81 лв.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] със съдебен адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата 766 лв. /седемстотин шестдесет и шест лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :