Определение №759 от по гр. дело №32/32 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 759
 
                                             гр.София, 06.07.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на първи юли две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                    ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №32 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Н. Г. от гр. С., против решението от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №3234/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 10.07.2007г. по гр.д. №5484/2007г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от М. Н. Г. срещу „Е”ООД, гр. С., иск с правно основание чл.51, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Е”ООД оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от М. Н. Г. срещу „Е”ООД иск с правно основание чл.51, ал.1, пр.3 от ЗЗД. за връщане на сумата 6520лв., представляваща 1/3част от сумата 10 000лв., заплатена от наследодателя й Н. Б. Г. на отпаднало основание – прекратен със смъртта на купувача, сключен на 16.10.2006г. с ответното дружество предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот – апартамент в гр. С..
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът не е сключен с оглед на личността и не е прекратен със смъртта на купувача Н. Г. , поради което и с оглед на настъпилото универсално правоприемство действието на договора е продължил действието си в лицето на наследниците му като страна по договора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросите по приложението на чл.19, ал.3 от ЗЗД в кой момент предварителният договор поражда своето действие, по чл.20а от ЗЗД имат ли договорите силата на закон за универсалните правоприемници на лицата, които са ги сключили, въпроса относно действието на предварителния закон спрямо третите лица, са от значение за точното прилагане на закона.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочила това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормите на чл.19, ал.3 от ЗЗД, чл.20а от ЗЗД и чл.21 от ЗЗД, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението им има установена практика на ВКС. Предварителният договор е самостоятелен договор, който поражда задължение за сключване на окончателен договор Насрещната страна е титуляр на преобразуващо право да се иска по съдебен ред сключването на окончателния договор. При смърт на страна по договор, вкл. предварителен договор, който не е сключен с оглед на личността, възникналото от него правоотношение не се прекратява със смъртта на страната, а се запазва, като преминава към универсалните правоприемници на починалата страна.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №3234/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на М. Н. Г..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар