О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 09.11. 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева търговско дело № 61098 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. С. С., чрез адв. Н. Д. и адв. П. С., срещу въззивно решение № 2416/08.12.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3154/2015 г., в частта, с която искът по чл. 226 КЗ е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви, и необоснованост.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд осъдил ЗК „О. – клон Б.“ К., да заплати на С. С. С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП, предизвикано от водач на МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, по договор с ответника-застраховател.
За да постанови този резултат, съдът установил, че С. С. е пътувал на задната седалка, без колан, в автомобил, чийто водач предизвикал пътнотранспортно произшествие. Водачът на моторното превозно средство имал валидно застрахователно правоотношение със осъдил ЗК „О. – клон Б.“ К.. В резултат на пътнотранспортното произшествие, ищецът С. получил гръдно-коремна травма в лявата част на тялото и поради разкъсване на далака /слезката/, този орган е бил отстранен оперативно по спешност. Болничен лист е бил издаден за 42 дни. Възстановяването му било много болезнено, освен това бил стресиран, унил и отпаднал. Започнал повече да боледува от простудни, вирусни заболявания. Преди произшествието работел в строителството, но вече било невъзможно да извършва физическа работа. Не смеел и да шофира. От заключението на съдебномедицинската експертиза съдът установил, че сама по себе си спленектомията /изваждане на далака/ е съвместима с живота и не причинява значими здравни проблеми при възрастни. В перспектива са възможни неблагоприятни последици поради това, че далакът е единствен орган на човека – податливост на инфекции поради нарушение на имунитета, повишаване на броя на тромбоцитите в кръвта, рискове от тромбози, което налага по-чести медицински изследвания и профилактика. При анализ на няколко съдебни експертизи, както и от устните обяснения на вещите лица, съдът е приел, че не може по категоричен начин да се направи извод, че за конкретното увреждане на далака е допринесло и това, че пострадалият е бил без колан. Липсата на предпазен колан обаче е причина тялото му да се е изнесло толкова напред, поради което се получили другите травмите в областта и тялото. Признато е съпричиняване, като съдът намерил, че процентното то следва да се определи на 25 %. В заключение, съдът намерил, че в резултат на деликта, С. е претърпял неимуществени вреди – болки при нараняването, а след това и при лечението и възстановяването, а и понастоящем търпи неудобства; налице е необратима загуба на съществен кръвотворен орган, важен за имунната устойчивост на организма. Приел е, че С. има право на парично обезщетение за причинените неимуществени вреди, чийто размер по справедливост определил на 40 000 лв. Взел предвид вида и характера на увреждането, претърпените болки, продължителността на възстановителния период; отражението върху работоспособността на ищеца, който е млад човек. След приложение на чл. 51 ЗЗД и приетият по-горе процент на съпричиняване, постановил застрахователят – ответник да заплати на пострадалия обезщетение в размер на 30 000 лв.
Касаторът е недоволен от размера на присъденото обезщетение и обуславя допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД; длъжен ли е съдът да изложи съображенията си при определяне размера на паричното обезщетение по чл. 52 ЗЗД; трябва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност“ и какви са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
Съставът на Върховния касационен съд намира ,че поставените правни въпроси са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното противоречие с посочените от касатора съдебни актове. Разрешението на въззивния съд е съобразено, както с тях, така и с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, чл. 235 ГПК и чл. 51 ЗЗД.
Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, на което се позовава касатора, съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в т. 11 от Постановлението са примерно изброени някои от тях. Така е сторил и въззивният съд в обжалваното решение, като се е съобразил и с цитираната в изложението съдебна практика – решение № 78/07.05.2013 г. по т.д. № 490/2012 г. на II т.о., решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на II т.о., решение № 79/16.04.2013 г. по т.д. № 964/2011 г. на II т.о., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на II т.о., решение № 95/24.06.2013 г. по т.д. № 220/2012 г. на II т.о. на ВКС . Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни решения на състави на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, според които, при определяне размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е вида на увреждането, дали е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; възрастта на пострадалия, отражението върху психиката и начина му на живот. Във всички случаи, не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, а като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Въззивният съд е изходил от посочените обстоятелства, като ги е установил и обсъдил, за което е изложил ясни и точни мотиви в съдебния акт, при точно приложение на чл. 235 ГПК и в пълно съответствие със задължителната съдебна практика по тълкуването му. Няма допуснато противоречие и с постановеното в решение № 207/03.09.2013 г. по т.д. № 207/2011 г. на II т.о., решение № 83/06.07.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о. и решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на II т.о. на ВКС. В тези решения е разяснено, че нивата на застрахователно покритие, респ. – нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, доколкото те имат отношение към икономическата конюнктура. Същественото е, че именно конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси към момента на увреждането служат като база за определяне размера на паричното обезщетение на увреденото нематериално благо. Съдът не се е отклонил от този основополагащ критерий и, макар и да не се е позовал изрично на лимитите на застрахователните суми, е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на деликта.
Относно тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също не се установява поддържаното противоречие с ППВС 17/1963 г., решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2011 г. на т.о., решение № 98/24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г. на II т.о. решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на II т.о. на ВКС на ВС. Въззивният съд е приел съпричиняване от страна на С. само по отношение на част от уврежданията, като е посочил, че за увреждането на далака доказателствата не са безспорни и, поради това, не може да приеме, че за същото е допринесло и поведението на пострадалия – непоставянето на предпазен колан. Поради това, съдът е определил процент на съпричиняване единствено във връзка с другите травми – в областта на лицето и в лявата половина на тялото.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2416/08.12.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд по гр.д. № 3154/2015 г. в частта, с която искът по чл. 226 КЗ е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 60 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: