Определение №456 от 24.9.2012 по ч.пр. дело №425/425 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

определение по ч.гр.д.№ 425 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 456

София,24.09. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 425 по описа за 2012 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Агенцията по вписванията срещу определение № 310 от 18.04.2012 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 140 от 2012 г., с което по същество е потвърдено разпореждане № 5541 от 15.12.2011 г. на Ловешкия районен съд за връщане като просрочена на подадената от Агенцията по вписванията въззивна жалба срещу решението на Ловешкия районен съд, постановено по гр.д.№ 1155 от 2011 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното определение противоречи на посочена от жалбоподателя практика на ВКС /определение № 278 от 03.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 288 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и определение № 622 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 2242 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о./, както и че произнасянето на ВКС по настоящото дело е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 06.07.2012 г. ответницата по частната жалба К. П. Т. оспорва същата.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Ловешкия окръжен съд на 16.05.2012 г., а частната жалба е подадена по пощата на 22.05.2012 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, в тези случаи в изложението към жалбата жалбоподателят е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да посочи в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен този въпрос в обжалваното определение или да обоснове защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не стори това, то е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая, в изложението на основанията за касационно обжалване от 18.06.2012 г. пълномощникът на жалбоподателя не е посочил конкретен процесуалноправен въпрос от значение за делото. Поради това само на това основание касационното обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не се констатира противоречие между обжалваното определение и посочените от жалбоподателя две определения на ВКС: В определение № 278 от 03.06.2009 г. по ч.гр.д.№ 288 от 2009 г. на ВКС, Трето г.о. и в определение № 622 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 2242 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. съставите на ВКС са приели, че въпреки че разпоредбата на чл.315, ал.2 от ГПК дава възможност на съда да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалване, ако съдът е изпратил на страната съобщение, в което е посочил срок за обжалване, то с това си действие съдът по същество дава на получилата това съобщение страна нов срок за обжалване на решението. Настоящият случай обаче не е такъв. При него в последното по делото съдебно заседание на основание чл.315, ал.2 от ГПК съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 14.11.2011 г., което е и сторил. След постановяване на решението съдът е изпратил на страните препис от това решение с уведомление, че това решение, подлежи на обжалване така както е посочено в самото решение /в самото решение е посочено, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 14.11.2011 г./. Тоест, съдът не е дал нов срок за обжалване, поради което на основание чл.259, ал.1 от ГПК и чл.315, ал.2 от ГПК решението е подлежало на обжалване в двуседмичен срок от датата на обявяването му от съда, а не от датата на връчване на преписа от решението.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят не е обосновал и наличието на посоченото от него основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване: Както бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по конкретен правен казус няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В настоящия случай, жалбоподателят не е посочил коя е непълната или неясна правна норма, която е приложена по настоящото дело, по кой правен въпрос според него липсва съдебна практика или съдебната практика се нуждае от промяна поради настъпили промени в законодателството или в обществените условия.
С оглед на всичко гореизложеното касационното обжалване на определението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Агенцията по вписванията срещу определение № 310 от 18.04.2012 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 140 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top