О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1022
гр. София, 10.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 795/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 364 от 23.03.09г., постановено по в.гр.д. № 2326/08г., Варненският окръжен съд е отменил решение № 2* от 21.07.08г., постановено по гр.д. № 1711/07г. на Варненския районен съд в частта, с която са определени правата на съделителите С. В. Н. /Никифоров/ и А. Х. Н. върху допуснатия до делба апартамент № 13, находящ се в гр. В., ул.”М” № 95, ет.5 (съответно 17935.02/46110.96 ид.ч. и 28175.94/46110.96 ид.ч.) и вместо него е определил квота 17935.295/46111.50 ид.части за първата и 28176.205/46111.50 ид.части за втория съделител. Прието е, че страните са били в брак от 26.10.91г. до 23.06.04г. като с нот.акт № 140/02г. А. Н. е закупил 17.33/640 ид.ч. от дворно място в гр. В. и правото на строеж на процесния апартамент, находящ се в предстоящата за изграждане жилищна сграда, която е била изградена преди прекратяването на брака. Прието е също, че от събраните по делото доказателства не е установено при придобиването на имота ответникът да е вложил негови лични средства и че съгласно чл.19 СК/отм./ той е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност, но с оглед обстоятелството, че пъроинстанционното решение е било обжалвано с въззивна жалба само от него, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.2 ГПК/отм./ признатите му с това решение права върху имота не са променени (променено е само численото изражение на квотата с оглед приетата от въззивиня съд стойност на имота в размер на 46 111,50 лв., вместо 46 110,96 лв.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени и от двете страни с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
По жалбата на А. Н.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса кога една бъдеща вещ се включва в съпружеската имуществена общност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 5/72г., Р № 3483а/82г. и Р № 495/92г. на ВС, както и Р № 865 от 30.12.05г. по гр.д. № 628/05г., Р № 186 от04.03.09г. по гр.д. № 929/08г., Р № 203 по гр.д. № 900/05г., Р № 603 по гр.д. № 8129/02г. и Р № 6 по гр.д. № 911/00г. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая обжалваното решение с нищо не противоречи на дадените с ППВС № 5/72г. задължителни разяснения, според които въпросът дали един недвижим имот е придобит по време на брака следва да се решава с оглед момента, в който юридически става придобиване правото на собственост, съобразно общите правила на съответния придобивен способ, респ. че при закупуване на жилище, което не е било изградено, придобиването на правото на собственост ще стане с изграждането му, тъй като и в него е възприето същото разрешение. Ето защо релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Тъй като касаторът се позовава и на няколко решения на ВС и ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали не е налице и основанието по т.2 на същия член. То би съществувало, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на Р № 3483а/82г. на ВС, в което е прието, че имот, който е придобит от единия съпруг със средства подарени лично нему, е негова индивидуална собственост и на Р № 865 по гр.д. № 628/05г., в което е прието, че построената след сключването на брака със семейни средства сграда е била съпружеска имуществена общност, тъй като в него не е взето друго становище по тези въпроси. Същото се отнася и за Р № 203 по гр.д. № 900/05г., в което е прието, че влагането на лични средства за придобиване на един имот следва да бъде извършено към момента на придобиване на собствеността съобразно конкретния придобивен способ и Р № 6 по гр.д. № 911/00г., в което е прието, че придобитото имущество по време на брака има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването. Останалите представени от касатора решения (Р № 495/92г., в което е прието, че погасяване с лични средства на взет заем от ДСК не води до придобиване на права върху имота; Р № 603/02г., в което е изразено становище, че получените по договор за заем средства не са лични и Р№ 186/09г., в което е прието, че ответникът по иска за делба може да направи възражение за трансформация на лично имущество и пред въззивния съд) нямат отношение към предмета на настоящия спор и позоваването на тях е също неоснователно. Направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото следва не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, доколкото в случая липсва конкретно твърдение за относимостта им към процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед изложеното релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК не са налице и подадената от А. Х. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По жалбата на С. Н.
Същата е процесуално недопустима, тъй като тази касаторка не е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта му, с която са определени правата на съделителите върху допуснатия до делба имот и по тази причина същата не може да обжалва с касационна жалба въззивното решение в тази му част, с което са и признати същите права (38,90% от имота), тъй като съгласно принципа за инстанционната изчерпателност при разглеждането на правния спор не могат да се прескачат инстанции. Ето защо тази жалба следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 23.03.09г., постановено по в.гр.д. № 2326/08г. на Варненския окръжен съд по жалбата на А. Х. Н..
О с т а в я без разглеждане касационната жалба на С. В. Н. срещу въззивно решение № 364 от 23.03.09г. по в.гр.д. № 2326/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване, а в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на С. В. Н. може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: