О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
София, 11.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 689/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 2* от 12.08.2008 г. по гр.д. № 728/ 2007 г. на Варненски районен съд, оставено в сила с решение № 131 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 2216/ 2008 г. на Варненски окръжен съд е признато за установено по предявен отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК, че ответниците А не са собственици на имот пл. № 707 по ПНИ на СО „М” в землището на кв. “В”, гр. В..
О. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като го намират за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ищците оспорват жалбата както по допустимостта, така и по основателността на същата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за бивш земеделски имот, възстановен на ищците в стари реални граници като имот № 707 по плана на новообразуваните имоти в м. “М”, землището на кв. “В”. За същия имот ответниците претендират придобиване на правото на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, което обосновава правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск от страна на ищците. За да уважи иска въззивният съд е изложил съображения, че поради незастрояване на имота не са налице предпоставките на §4а ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Приел е, че поставените в имота два фургона не отговарят на изискванията на закона същият да се счита застроен със сграда, като се е позовал и на тълкувателната разпоредба на §1в, ал.3, т.2 от ПЗР ППЗСПЗЗ. Не е уважено възражението на ответниците, че спорът за техните права е решен от Варненския окръжен съд с решение от 16.11.1995 г., оставено в сила от В. административен съд с решение № 2854/27.11.1997 г. по адм.д. № 1809/ 1996 г. и затова не можел да се преразглежда отново.
Не е спорно по делото, че цитираните решения са по повод обжалване отказ на кмета на община В. да признае на ищците право по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, като този отказ е отменен и е прието, че имотът е застроен и ответниците, които са получили имота за ползване, имат право да го изкупят.
С оглед на горните данни и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че съществен по делото е въпросът за съотношението между решението, постановено в административното производство и това по гражданскоправния спор за собствеността на имота между двете претендиращи страни. За да е допустимо касационно обжалване е необходимо този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, или произнасянето по него от ВКС да би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3, на които се позовават касаторите. Първото основание трябва да е подкрепено и с аргументи и доказателства, че практиката на ВКС е в друг смисъл и че решението на въззивния съд й противоречи. От представените със жалбата решения е видно, че те не са отнасят до разглеждания въпрос, тъй като засягат признаването на силата на пресъдено нещо на решения, постановени в еднородни производства- или само в административни- опр. № 5474/ 18.08.2000 г. и р. № 4985/ 1.06. 2004 г. на ВАС, или само в граждански- р. № 696/ 2.07.1997 г. и р. № 1049/ 1.12.1993 г. на ВС и ВКС.
По тези съображения следва да се приеме, че касаторите не са установили наличието на първото основание за касационно обжалване.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че решението не противоречи, а е постановено в съответствие с постоянната практиката на ВКС, изразена в т.4 на ТР № 6 / 2006 г., че решенията, постановени в административно производство, не обвързват съда, разглеждащ гражданскоправния спор за собствеността на същия имот, и той може да ги подложи на контрол относно тяхната материална законосъобразност.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква същественият за делото въпрос да е от такова естество, че да
оправдава разглеждането му и произнасянето и от трета съдебна инстанция с цел да се постигне точно прилагане на закона, установяване на постоянна съдебна практика или преосмисляне на съществуващата такава. Тези условия в случая не са налице, тъй като по спорове между възстановени собственици и лицата, на които имотите са били предоставени за ползване с актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ практиката на съдилищата е обилна, спорните въпроси са изяснени и преодолени, така че не е необходимо произнасянето по още един от тези идентични случаи и от Върховния касационен съд. По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е ЛБ И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 23.01.2009 г. по гр.д. № 2216/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: