Определение №1026 от по гр. дело №1071/1071 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1026
 
 
гр. София, 11.11.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1071/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 358 от 23.05.08г., постановено по гр.д. № 319/08г., Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично решение № 1* от 27.12.07г., постановено по гр.д. № 144/07г. на П. районен съд и вместо него е приел за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на ищците С. Л. Г. и Г. Л. Г., че ответниците Е. Ж. М., В. Ж. Д., К. Л. Л., Т. Б. Б., С. Б. Г., И. Б. Б., Б. Д. Ч. и М. Д. М. не са собственици на 1/3 ид.част от два земеделски имота, находящи се в землището на с. И., П. област, м. ”С” – нива с площ от 9, 682 дка в имот № 0* парцел **** 16 от масив 40 и нива с площ от 8, 179 дка, имот № 0* парцел **** 25 от масив 40, а в останалата му част, с която искът е отхвърлен за останалите 2/3 ид.части от имотите първоинстанционното решение е оставено в сила. Последното е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен иска за отмяна на договор за доброволна делба и производството по делото в тази му част е прекратено, като наред с това въззивният съд е обезсилил и констативен нот.акт № 184/97г. до размера на 1/3 ид.част от недвижимите имоти на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./. По делото е установено, че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Г. М. Г. Същият е починал през 1963г. и е оставил за свои наследници по закон втората си съпруга С, чийто наследници са ищците, наред с още две лица, като и сестра си А. Д. К. и племенниците си Н. С. М. , О. С. К. , Л. С. Д. , Д. С. Ч. , П. С. Б. и С. С. Ч. (деца на починали преди Г. Г. негови други три сестри), чийто наследници са ответниците по делото. С констативен нот.акт № 184/97г. ответниците, респ. наследодателят на ответницата К, са признати за собственици на процесните имоти и същите са поделени между тях с договор за доброволна делба от 11.08.98г. За да уважи частично предявения иск въззивният съд е приел, че наследодателката на ищците не е последваща съпруга на общия наследодател по смисъла на чл.9а ЗН и дадените с ТР № 1/98г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, доколкото двамата са били в брак от 1946г., а наследодателят е внесъл земите в ТКЗС през 1956г., както и че С. Г. е получила 2/3 от наследството на съпруга си съгласно чл.9, ал.2 ЗН, а ищците, като наследници на единия от двамата й сина, са придобили половината от полученото и че за същите е налице правен интерес да оспорват правата на ответниците само до размера на собствената им 1/3 ид.част от имотите, доколкото отрицателният установителен иск няма за цел абстрактно да се отрича правата на ответниците.
Касационна жалба срещу въззивното решение в уважителната му част е подадена от Е. Ж. М. от гр. П. с оплаквания за недопустимост – основание за отмяна по чл.281, т.2 ГПК. Поддържа се, че решението е процесуално недопустимо, тъй като процесните имоти са индивидуализирани със своите кадастрални номера по плана на възстановената собственост (съгласно решението на поземлената комисия) без да е взета предвид извършената впоследствие доброволна делба и образуването на нови четири поземлени имота.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, които е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателката не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същата се позовава едно решение на ВКС от 1999г. по конкретен спор, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор. В разглеждания случай обжалваното решение с нищо не противоречи на Р № 690 от 19.04.1999г. по гр.д. № 74/99г. на ВКС, V г.о., на което се позовава касаторката, в което е прието, че искът за собственост се предявява съобразно актуалното положение на имота по действащия регулационен план и че исковата молба е нередовна, ако в петитума й е посочен имотът по отменения план, респ. че постановеното по такава искова молба решение е недопустимо, тъй като посоченото решение се отнася за урегулирани имоти, при които индивидуализацията им по действащия регулационен план е от съществено значение, докато в разглеждания случай предмет на спора са намиращи се извън регулация земеделски имоти. В допълнение следва да се отбележи, че решението е постановено и в съответствие с трайната практика на ВКС, според която извършената без участието на съсобственик делба е изцяло нищожна и не поражда правно действие.
С оглед изложеното подадената от Е. Ж. М. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 358 от 23.05.08г., постановено по гр.д. № 319/08г. на П. окръжен съд в уважителната му част.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар