Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
гр. София, 05.11..2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2329/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на И. А. К. от гр. С. срещу въззивно решение от 03.07.2006г. по гр.д. № 1211/01г. на Софийския градски съд, ІІа г.о. в уважителната му част. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в” ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 15.11.2000г. по гр.д. № 6175/99г. на Софийския районен съд, 50 с-в, и вместо него е признал за установено по отношение на К. З. М. , В. П. К. , Г. С. М., П. Г. П., В. Г. П., Л. Т. Т. , В. Т. Д., З. А. Ч., В. Т. С., В. А. Ч., В. А. Ч., И. А. Ч., И. А. К., М. А. К., Б. В. И. и Е. Б. П., че Т. П. И. (починала в хода на процеса и заместена от своя наследник по закон М. Ж. Г.) е собственик на ? ид.част от имот № 2* с площ от около 1 770 кв.м. по плана на гр. С., кв. Бояна, в.з.”Б”, м.”С” при посочени в решението съседи и е осъдил ответниците да предадат на ищцата владението на имота на основание чл.108 ЗС, както и да й заплатят разноските по делото, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 2 000 кв.м.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоначалната ищца Т. П. И. , както и лицето Н. П. И. са преки низходящи на Р. П. (Лазарова) И. , починала през 1959г., която с нот.акт № 133/1937г. е закупила част от гора с площ от 8 376 кв.м. в землището на с. Б., м.”С”, част от която е процесният имот като през 1941г. купувачката е била въведена във владение на имота от съдия-изпълнител, а изпълнението е било насочено срещу наследодателя на ответниците С. П. 1949г. имотът е бил отчужден от Р. И. по реда на ЗОЕГПНС, а впоследствие е реституиран на основание чл.1, ал.1, вр. чл.3, ал.1 ЗВСОНИ и отписан от актовите книги за държавна собственост. Тъй като имотът понастоящем се владее от ответниците без правно основание, градският съд е приел, че предпоставките за уважаването на предявения ревандикационен иск са налице.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения.
Доводите на касатора, че по делото не е доказана идентичност между закупения през 1937г.от наследодателката на ищцата и процесния имот не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни, тъй като такава е установена от събраните по делото многобройни доказателства, включително от заключенията на назначените няколко съдебно-технически експертизи пред двете инстанции, които решаващият съд е обсъдил в съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 ГПК /отм./. Във връзка с обстоятелството, че в приетата пред въззивния съд втора допълнителна техническа експертиза вещото лице е посочило, че изготвената към основното му заключение комбинирана скица № 1 представлява комбинация между ръчна скица по дело № 1317/39г. и имотите по кадастралния план от 1948г. и предвид разликата в мащабите и начина на изработването /ръчна и по кадастър/ тази скица е с приблизителна точност и не може да послужи за точно измерване и определяне на площи следва да се отбележи, че то няма никакво значение за крайните изводи на съда за основателност на предявения иск и позоваването на същото е неоснователно. Същото се отнася и за допуснати фактически грешки в изписването на имена в мотивите към решението, респ. пропускът да се посочи родствената връзка между някои лица. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.218б, ал.1 ГПК/отм./ непълнотата на доказателствата не е основание за касиране на въззивното решение, поради което позоваването в касационната жалба на наличие на такава е без значение.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ жалбоподателят следва де бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата М. Ж. Г. направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я в сила въззивно решение от 03.07.2006г. по гр.д. № 1211/01г. на Софийския градски съд, ІІа г.о.
О с ъ ж д а И. А. К. от гр. С. да заплати на М. Ж. Г. от гр. С. сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: