О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
гр. София,10.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 5124/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 114 от 31.03.08г. по гр.д. № 57/08г. на Пловдивския апелативен съд е отменено решение от 23.06.03г., постановено по гр.д. № 1164/99г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за учредяване право на строеж и вместо него е отхвърлен като неоснователен иска на Н. К. В., Н. С. Великова, В. Н. Л. , Р. Ж. Д. , С. Й. Й. Д. , К. П. К. , И. Х. К. , Н. Й. С. и К. Г. С. против А. Р. С. за разваляне на сключен с нот.акт № 191/96г. договор за учредяване право на строеж върху апартаменти №№ 7 и 9, гаражи № 7 и избени помещения №№ 7 и 9, всички находящи се в новопостроена четириетажна с партер, сутерен и мансарда жилищна сграда, в гр. П., ул.”Б” № 14. П. е , че към момента на сключване на договора жилищната сграда е била изградена в груб вид, а правото на строеж – реализирано, поради което договорът за учредяване право на строеж върху вече изградени обекти е нищожен поради липса на предмет. При липсата на валиден договор искът за неговото разваляне поради неизпълнение е приет за неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. К. В., В. Н. Л. , Р. Ж. Д. , С. Й. Й. Д. , К. П. К. , И. Х. К. , Н. Й. С. и К. Г. С. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – по приложението на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, чл.63, ал.1 ЗС и чл.20 ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго т.е. съществува съдебна практика но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тези насоки не са изложени и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Наред с това по поставените въпроси съществува съдебна практика на ВС и ВКС, поради което разглеждането на настоящия казус от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Н. К. В., В. Н. Л. , Р. Ж. Д. , С. Й. Й. Д. , К. П. К. , И. Х. К. , Н. Й. С. и К. Г. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 114 от 31.03.08г. по гр.д. № 57/08г. на Пловдивския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: