О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037
гр. София, 02.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 573/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 198 от 12.02.10г., постановено по гр.д.№ 2402/09г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 136 от 15.01.07 г., постановено по гр.д.№ 295/06г. на К. районен съд и вместо него е признал за установено по предявения от А. Н. М. против [община] на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към 1956г. наследодателката на ищцата М. И. М., б.ж. на[населено място], починала през 1978г., е била собственик на нива с площ от 2, 370 дка в землището на[населено място], П. област, местността „П. с.” при посочени в решението граници.
По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр.д.№ № 903/03г. на РС-Карлово по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на ищцата в първоинстанционното производство е признато правото на възстановяване собствеността върху процесната нива, която е записана като собственост на ответната община. Установено е също, че същата е владяна първоначално от бащата на ищцата, а след неговата смърт през 1944г. и от нейната майка, като до образуването на ТКЗС през 1956г. владението е продължило повече от 20 години, поради което съдът е приел, че към момента на обобществяването на земята последната е била собственик на имота по наследство и давностно владение.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р № 324 по гр.д.№ 6170/07г., Р № 1246 по гр.д.№ 2754/07г., Р № 1083 по гр.д.№ 4448/07г. и Р № 1044 по гр.д.№ 3785/07г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с представената от него незадължителна съдебна практиката, а вместо това в представеното изложение са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Непосочването от касатора на конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / срв. дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения/.
С оглед на казаното подадената от [община] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 198 от 12.02.10г., постановено по гр.д.№ 2402/09г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: