О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 792
гр.София, 03.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 550 / 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. В. В. и В. В. К. чрез пълномощника си адв.Р.Н. са обжалвали въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А отделение от 05.12.2011г. по гр.д.№ 2022/2009г. по допускане на делбата на избените помещения в сградата на [улица], [населено място].
Ответниците Р. Я. Н. и И. Б. П. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и отговоря на изискванията на чл.284 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 64 състав от 31.10.2008г., гр.д.7675/2006г. и е допуснал делба на четири помещения в сутерена /избеното помещение/, цялото с площ 130 кв.м. на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], , [улица] при квоти 2/4 ид.ч. за Р. Я. Н. и И. Б. П. в режим на съпружеска имуществена общност и по ? ид.ч. за Е. В. В. и В. В. К..
Въззивният съд е приел, че с предходната съдебна делба от 1963г. е прекратена съсобствеността между участвалите в нея двама съделители, праводатели на ищците по настоящото дело на двата жилищни етажа, а избените помещения са останали съсобствени при равни права и е разпределено ползването им. Съдът е приел, че сутеренният етаж се състои от четири помещения с прозорци, общ коридор и стълбищна клетка за достъп. Той не представлява обща част, защото етажната собственост може да съществува и без него. Изградените помещения по проект са обособени и от него не се налага извод, че са предназначени за общо ползване. Те са принадлежност към жилищата по смисъла на чл.37 ЗС, следват главната вещ с оглед чл.98 ЗС, има възможност да се разпределят в самостоятелни дялове, поради което могат да се делят.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен въпросът допустимо ли е да се разглежда нов иск за делба , след като има влязло в сила решение за същия предмет и на същото основание между праводателите на страните по делото. Въпросът не е решаващ за делото, защото при предходната делба сутеренния етаж не е поделен, а е останал съсобствен при права по ? за всеки от съделителите. Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.1 ЗН, която е тълкувана еднозначно в съдебната практика , е допустимо да се извърши делба на имущество, пропуснато при предходната делба – решение № 292 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 931/2009 г., на ВКС I г. о. ;решение № 327 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 581/2010 г., II г. о.
Вторият въпрос може ли ищец по дело за делба в един и същ процес да посочва два титула за собственост – които се изключват взаимно също е разрешен в съдебната практика. С решение № 1220 по гр.д.№ 4730/2007г. на ВКС, І г.о. е прието, че правото на собственост може да бъде придобито по давност от лице, което не притежава това право на друго основание. По настоящото дело съдът е приел, че ищецът Р. Я. е придобил собствеността върху първия етаж от къщата с нот.акт № 36/1994г. , заедно с 1/2 от таванските и избени помещения, с нот.акт № № 170/1995г., той се е разпоредил в полза на З. М., а впоследствие го е закупил отново с нот.акт № 126/1995г. Придобивният способ на наследодателите по последната сделка не е изрично оспорен в настоящия процес, освен това се установява и придобивна давност в периода 1994-2005г. Следователно решаващият извод на съда , че ищците се легитимират като собственици се основава на сключения договор за продажба, а придобивната давност е разгледана само като евентуално основание за придобиване на собственост.
Третият въпрос следва ли да се приеме за установено, че ако при създаване на етажната собственост страните по делба не са уредили прикрепването на отделните зимнични помещения към отделните жилищни обекти , те по общо съгласие на етажните собственици са останали в обща съсобственост като общи части по предназначение и как може да бъде променено това предназначение е разрешен в ТР 34/1983г. в смисъл, че промяната в предназначението на общи части на сградата може да се извърши със съгласието на всички етажни собственици, което може да се даде бъде изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия, с договор за доброволна делба, и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от общите части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл. 40, ал. 1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти. В случая съдът е приел, че с архитектурния проект зимничните помещения са предвидени да обслужват отделните жилища и поради това не могат да се разглеждат като общи части, поради кото не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Няма противоречие между обжалваното решение и цитираното от касаторите решение № 1733 по гр.д.№ 1502/2002г. на ВКС, ІV г.о., което се отнася за статута на портиерско жилище , за което е установено от събраните по делото писмени доказателства , включително и водените между страните други искови производства, липса на съгласие за промяна в предназначението му. Следователно не е налице идентичност на случаите, която да покрива хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, а на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 500лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-А отделение от 05.12.2011г. по гр.д.№ 2022/2009г. по допускане на делбата на избените помещения в сградата на [улица], [населено място].
ОСЪЖДА Е. В. В. и В. В. К. да заплатят на Р. Я. Н. и И. Б. П. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: