О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1042
София, 11.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 803/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно
Производството е по чл.288 ГПК
С решение № І* от 16.02.2009 г. по гр.д. № 759/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд и решение № 1* от 2.07.2008 г. по гр.д. № 2060/ 2007 г. на Бургаски районен съд по предявен отрицателен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК е признато за установено, че ответниците Н не са собственици на имот от 500 кв.м., ведно с построената в него сграда- имот с пл. № 95 по плана на новообразуваните имоти в землището на гр. Б., кв. “М”, ведно с построената в този имот сграда.
Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Относно допустимостта на касационното обжалване се позовават на противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и на противоречива практика на съдилищата- основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, като поддържат че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са лица, на които е признато право за възстановяване на имота по ЗСПЗЗ, а ответниците- ползватели, които противопоставят възражението, че са придобили собствеността на имота на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ. За да уважи иска и признае за установено, че ответниците не са собственици на имота въззивният съд се е позовал на факта, че към 1.03.1991 г. в имота не е имало сграда, даваща право на ответниците да го изкупят по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, а доколкото са го сторили – това не е произвело правно действие и не легитимира ответниците като собственици.
С решението е прието, че ответниците не са собственици не само на дворното място, но и на построената в него триетажна сграда. С оглед на това ответниците твърдят че по отношение на сградата решението е постановено плюс петитум, тъй като тя не е била включена в предмета на предявения отрицателен установителен иск.
По отношение на дворното място същественият материалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е свързан с обстоятелството, дали към 1.03.1991 г. в имота е имало построена сграда, даваща право на ответниците да изкупят имота по §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Поставя се и въпросът дали ако нямат правата по §4а, касаторите не биха могли да се легитимират като собственици на основание давностно владение и в какво качество- като добросъвестни или недобросъвестни владелци.
Според изложението тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по конкретно с решение № 2295/26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/2002 г. на ІV г.о. При съпоставянето на двете решения обаче се установява, че такова противоречие няма. С цитираното решение въз основа на установените данни, че има валидно учредено право на ползване, че имотът е застроен с полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, както и че е изплатена определената цена съставът на ВКС в съответствие с разпоредбата на закона е приел, че ползвателят е придобил правото на собственост върху бившата земеделска земя. Решението отразява постоянната практика на ВКС по приложението на §4а ПЗР ЗСПЗЗ , с която се е съобразил и въззвивния съд, отричайки правата на ответниците, след като не са установили, че към 1.03.1991 г. имотът е бил застроен със сграда, даваща им право да го изкупят. Оплакванията на касаторите, че фактическите изводи на съда са необосновани, както и че не са кредитирани свидетелските показания, според които в имота е съществувала паянтова сезонна постройка с площ 8 кв.м. не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, а за неправилност на решението по чл.281, ал.3 ГПК, поради което не могат да се обсъждат на този етап от производството.
Останалите представени решения са във връзка с довода, че ответниците биха могли да са придобили имота и по давност, като те са поддържали, че имат качеството на добросъвестни владелци. И в тази част по отношение на дворното място решението съответства на постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 70 ЗС, че владение, придобито на нищожно правно основание- каквото в случая се явява изкупуването по §4а ПЗР ЗСПЗЗ без да са били налице условията на закона, не може да бъде окачествено като добросъвестно. От друга страна изтеклият срок не е достатъчен за придобиване на имота на основание дългата 10 годишна давност. Цитираните решения на състави на ВКС са в същия смисъл, поради което и в това отношение не налице основание за допускане на касационното обжалване.
Казаното дотук се отнася за дворното място, докато за намиращата се към настоящия момент в него сграда въззивният съд в противоречие с постоянната практика по приложението на чл. 98, чл.189, ал.2 и чл.188 , ал.1 и 2 ГПК / отм./ не е изложил съображения включена ли е в предмета на исковата молба и на какво основание намира, че и по отношение на нея ответниците не се легитимират като собственици. За тази част от решението е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 16.02.2009 г. по гр.д. № 759/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че Н. Т. и Б. Т. н са собственици на жилищната сграда, построена в имот № 95 по ПНИ в м.”Б”, кв.”М” , гр. Б..
У. на касаторите да внесат по сметка на ВКС в 7 дн. срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв., както и да представят в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: