Определение №1049 от 4.10.2012 по гр. дело №370/370 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1049

С., 04.10.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 370 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 16 от 19.01.2012 година по гр.д. № 998/2011 година на Плевенски окръжен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Ч. А. Ш. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, [населено място]. Присъдени са сумите 8000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди и 7221 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на Плевенска окръжна прокуратура от 10.11.2008 г., ищецът, изпълняващ към този момент длъжността „разследващ полицай” към Първо РУ на МВР [населено място], е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 213а, ал.2, т.5 и ал.3, т. 5, вр. с чл. 142, ал.2, т.6, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с чл. 18, ал.1 НК. На 22.01.2009 г. на ищеца е било повдигнато обвинение и за извършено престъпление по чл. 284, ал.1 НК, а на 17.02.2009 г. и за престъпление по чл. 360 НК. Във връзка с така образуваното наказателно производство, на 17.04.2009 г. трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено с наложено дисциплинарно наказание уволнение – за повдигнато срещу него обвинение за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите на МВР. С влязла в сила на 06.06.2011 г. присъда по н.о.х.д. № 1014/2009 г. на Плевенски окръжен съд ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. В резултат на продължилата две години и осем месеца незаконна наказателна репресия, ищецът е претърпял сериозни душевни страдания; изживял е стрес, тревога и притеснения; бил е злепоставен в обществото, в т.ч. и чрез публикувана в медии информация. Прието е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 8000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. Прието е, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение като служител на МВР, са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което като основателна е уважена и претенцията за имуществени вреди в размер на 7221 лева.
Касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд е постъпила от Прокуратурата на Република България чрез Плевенска окръжна прокуратура. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, както и с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решения на Върховния касационен съд по искове с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ и определения по чл. 288 ГПК, решения на Варненски окръжен съд и Сливенски окръжен съд. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос дължи ли прокуратурата вреди от незаконно уволнение, извършено от работодателя, който не е действал при условията на обвързана компетентност, решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Приложено е решение № 713 от 28.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 3122/2009 г., в което е прието, че обезщетение за вреди от незаконно дисциплинарно уволнение може да бъде търсено само от работодателя, който налага наказанието по своя преценка и не по искане на органа, повдигнал незаконното обвинение.
Ответникът по касационната жалба Ч. А. Ш. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Плевенски окръжен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика съдът е изследвал обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното в продължение на около три години наказателно преследване – тежестта на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че като служител в системата на МВР ищецът е изживял изключително тежко причисляването му към криминално проявените лица; степента, в която повдигнатото обвинение се е отразило на отношенията с колегите му; на оценката на личността му в обществото; негативния ефект върху психиката му, свързан с живота в семейството му, останало без икономическата му поддръжка – съпругата му, дъщеря на дългогодишен служител на МВР, в този период е отглеждала малолетното им дете и преживяните от ищеца в тази връзка стрес, неудобство, тревожност, притеснение, надхвърлящи обичайните при сходни обстоятелства.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения № 39 от 30.01.2009 година по гр. дело № 5518/2007 година на Първо гражданско отделение; решение № 394 от 18.01.2012 година по гр. дело № 1520/2011 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение от 15.01.2009 г. по гр.д. № 2031/2008 г. на Варненски окръжен съд и решение № 119 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 217/2010 г. на Сливенски окръжен съд обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК по въпроса в кои случаи прокуратурата дължи обезщетение за имуществени вреди от уволнение поради повдигнато незаконно обвинение. Съществуващата противоречива практика на съдилищата е уеднаквена с постановяване по реда на чл. 290 ГПК на решение № 139 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1121/2011 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно което при претендирано обезщетение в размер на неполучено трудово възнаграждение в периода, в който е било висящо наказателното производство, следва да е налице пряка причинна връзка между наказателното преследване и освобождаването от работа или между положението на обвиняем и невъзможността да се заеме определена работа, за която лицето има квалификация. В съответствие с така даденото разрешение, в обжалваното въззивно решение е прието, че претендираното от ищеца обезщетение е за вреди, явяващи се в пряка причинна връзка с незаконното обвинение – освобождаването му от длъжността „разследващ полицай” към Първо РУ на МВР П. е поради привличането му като обвиняем по образуваното от Окръжна прокуратура [населено място] досъдебното производство, водещо до несъвместимост с изпълнение на работата му съгласно Етичните правила за държавните служители на МВР.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 16 от 19.01.2012 година по гр.д. № 998/2011 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар