3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
С., 26.01. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5631/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Технически университет [населено място] представляван от ректора Р. В. чрез адв. В. Т. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 1272 от 26.06.2015г. по в. гр. дело № 2963/2014г. на Варненски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 4187 от 14.08.2014г. по гр. дело № 15263/2012г. на Варненски районен съд в частта му, с която Технически университет [населено място] е осъден да заплати на М. И. В., П. К. В. и М. И. В. в качеството им на съдружници в Д. „В.” [населено място] сумата от 4912,23лв., представляваща разходи за труд и материали за подмяната с нов плочник 112 кв. м и бордюри в двора на Технически университет В., както и сумата от 1545,93 лв. представляваща лихва за забава върху сумата 4912,23 лв. за периода от 01.08.2009г. до 01.08.2012г., които задължения са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение издадена в производство по ч.гр.д. № 11131/2012г. на Варненски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – в случаите на уважаване на иска при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът за изследва въпроса за това дали работата е била предприета уместно съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД и в случаите, когато СТЕ не е дала отговор на някои от поставените въпроси, съдът обвързан ли е да мотивира решението си само въз основа на частично дадените отговори, или е длъжен преди да постанови решението да изясни въпросите поставени на вещото лице. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси обуславят приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, без да е представена съдебна практика и т. 3-та, без да са развити съображения по приложението й.
Ответниците М. И. В., П. К. В. и М. И. В. чрез пълномощник адв. П. В. адвокатска колегия в писмен отговор оспорват наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържат, че въпросите са поставени бланкетно и не са обуславящи за изхода на делото. Развита са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен списък на съдебните разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите касаят установените по делото факти, които са извън предмета на производството по допускане на касационно обжалване, в което чрез поставените правни въпроси касационният съд проверява правните изводи въз основа на приетите за установени факти.
С обжалваното решение е прието, че имуществените отношения между страните по повод извършени подобрения от ищците като наематели на обект в имота на ответника – изработване и монтаж на плочник пред наетия търговски обект в двора на ответника, следва да се уредят по реда на гестията в зависимост от това дали са предприети със съгласието на собственика, без негово съгласие или при неговото противопоставяне, ако управлението на чуждата работа е предприето уместно. Прието е, че подобренията са извършени с цел обектът да бъде ползван по предназначението (предприето е уместно), без съгласието на ответника, в интерес на подобрителя, поради което по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД заинтересованото лице – ответник дължи обезщетение до размер на обедняването му, което в случая се съизмерява със спестените разноски за подобрението – това е сумата, която би заплатил, ако той бе извършил подобренията. Тази сума е установена със заключение на съдебно – техническа експертиза, съставляваща направените разходи за труд и материали за подмяната на плочник 112 кв. м и бордюри в двора на ответника, неоспорена от касатора.
Доколкото чрез поставените въпроси жалбоподателят оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита, че неговото обогатяване не възлиза на посочената сума и се определя в други пропорции, следва да се посочи, че обезщетението е определено в съответствие с практиката на ВКС установена с решения по гр. дело № 1189/2011г., първо г. о.; гр. дело № 1012/2012г., четвърто г. о.; гр. дело № 853/2010г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховния касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1272 от 26.06.2015г. по в. гр. дело № 2963/2014г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Технически университет [населено място] да заплати на М. И. В., П. К. В. и М. И. В. съдружници в Д. „В.” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ