О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1059
гр. София, 23.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1032 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 506 от 8.10.2008 год. по гр. д. № 302/2008 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 20.06.2007 год. по гр. д. № 551/2006 год. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. М. Г. от гр. К. против ОбСЗГ – К. , ДЛ – К. и РУГ – К. иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на М. Х. Г. на възстановяване на собствеността върху гори в землището на с. М. широколистна гора с площ 20 дка в м. „С”, широколистна гора с площ 30 дка в м. „К”, гора с площ 2 дка в м. „П” и гора с площ от 1 дка в м. „Л”, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищецът Д. М. Г. с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон с молба за отмяната му и вместо това искът бъде уважен.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
В представената допълнително касационна жалба касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд относно кредитирането на доказателствата – писмени и гласни, е от значение за точното прилагане на закона – чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен, въззивният съд приел, че ищецът не е ангажирал писмени доказателства, относими и допустими за установяване правото на собственост на наследодателя му към релевантния момент на одържавяване на имотите. Представеното копие от декларация за притежавани непокрити имоти не е кредитирана от съда, тъй като освен, че не е датирана и подписана, същата няма и качеството на относимо писмено доказателство – емлячен регистър, който, като официален документ може да установи правото на собственост при липса на писмени документи – нотариални актове, делбени протоколи и др. Въззивният съд не е кредитирал и гласните доказателстав, като недопустими в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Решаващото съображение на въззивния съд за извода му за неоснователност на предявения иск е липсата на доказателства, установяващи правото на наследодателя на собственост върху претендираните гори, за които не е подадено заявление за възстановяване по ЗВСГЗГФ. Този извод съдът е обосновал въз основа преценката му на събраните доказателства, поради което и оплакванията на касатора относно тази преценка е извън предмета на настоящето производство по чл. 288 ГПК. В последното следва да се обсъжда единствено наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като липсват изложени от касатора съображения за значението на въпроса за доказателствата, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага обосноваване на необходимостта от тълкуване на дадена правна норма, в резултат на което би се постигнало отстраняване неясноти или непълноти в нея, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимостта от промяна на такава при различно тълкуване на закона. Такива съображения не са изложени от касатора, а позоваването му на точното прилагане на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ не покрива изискванията на закона за допускане на касацията, поради което и не обосновава такъв извод. Както се посочи вече, това съображение представлява касационно оплакване за неправилност на извода на съда, което в настоящето производство не може да се обсъжда. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 506 от 8.10.2008 год. по гр. д. № 302/2008 год. по описа на Б. окръжен съд по подадената от Д. М. Г. от гр. К. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: