О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 727
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 588 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 12.08.2008 год. по гр. д. № 1243/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 8.03.2007 год. по гр. д. № 11632/2006 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Г. П. против ОбСЗГ – Н. И. иск за признаване правото на наследниците на С. Т. П. , починал през 1997 год., на възстановяване собствеността върху земеделски имоти в землището на с. Б., представляващи нива от 1.7 дка в м. „П” и ливада от 3.6 дка в същата местност, при описаните в решението съседи.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
Ответната ОбСЗ „Н”, гр. С. оспорва жалбата, а С. община не е взела становище.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на представени с допълнителна молба решения на ВКС и на окръжни съдилища, с твърдение за наличие на противоречива съдебна практика.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен по съображения, че липсват категорични доказателства наследодателят на ищцата да е притежавал правото на собственост върху процесните имоти към момента на кооперирането им в ТКЗС. Съдът не е кредитирал като доказателство, годно да установи това обстоятелство, представената декларация от наследниците на Т. П. за притежавани от него непокрити земеделски имоти, тъй като представлява твърдение на изгодни за подателя факти.
За да бъде допуснато касационно обжалване на решението на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да е налице произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Такъв въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторката не е формулирала изрично в изложението си, но дори и с оглед позоваването в същото на представено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, да се приеме, че това е въпросът за доказателствата, установяващи правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, то не е налице противоречивото му решаване в приложените съдебни решения. Действително, изводът на въззивния съд за неоснователност на иска е обоснован от липсата на писмени доказателства, установяващи правото на собственост на наследодателя, които по начало да са годни да го удостоверят, каквото не е представената от ищцата декларация от името на наследодателя, като наследник на Т. П. В решението с № 132/28.02.2002 год. по гр. д. № 950/2001 год. на V г. о. на ВКС и решение № 287/4.03.2002 год. по гр. д. № 1102/2001 год. на V г. о. на ВКС, въпросът за доказателствата за установяване на правото на собственост към миналия момент изобщо не е бил предмет на обсъждане, като приетото в първото цитирано решение, че правото на собственост подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателства, в т. ч. и с тези, които са посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ не влиза в противоречие с извода в сега обжалваното въззивно решение. Не се констатира такова противоречие и с останалите представени решения, имащи за предмет на обсъждане относимите доказателства в административната процедура по възстановяване на правото на собственост, наличие на процесуалната предпоставка за предявяване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, а в решението по гр. д. № 749/2004 год. на ВТОС се коментира нотариален акт като документ за собственост. За да бъде обосновано наличието на поддържаната предпоставка за допускане на касационното обжалване, касаторът следва да посочи и формулира както наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, за да обоснове направения от него извод, така и това, че именно този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, и то при съобразяване промяната в закона с Д. в. бр. 13/2007 год. относно въпроса за доказателствата, а не формално да бъде прилагана или сочена съдебна практика, която е неотносима към него. Настоящият случай е именно такъв, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото в изложението е цитирано съдържанието на горната разпоредба, без излагане на каквито и да било съображения за обосноваване наличието й.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.08.2008 год. по гр. д. № 1243/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от П. Г. П. /Пена Г. П. по исковата молба/, чрез пълномощника й адвокат Кр. П. касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: