3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
София, 24.02.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №2555/16 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. П. А. като майка и законен представител на В. В. Д. и М. В. Д. против определение №3314 от 04.10.2016г. по гр..дело №4130/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението си, касаторите са поддържали, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Направили са искане за разглеждане на „ касационната жалба по същество”. Посочили са, че „ изложените в подкрепа на решението аргументи се явяват незаконосъобразни”. И в заключение са направили извод, че съдебният акт противоречал на „трайно установената съдебна практика”. Страната е поддържала още, че били налице основанията по чл.280, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е „ произнесъл при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила..”, както и че повдигнатия правен спор засяга съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона. Развити са оплаквания за неправилност на акта, поради това, че липсвал анализ на събрания доказателствен материал.Частните касатори са възпроизвели части от т.4 ТРОСГТК №1 /09г., като общо са поддържали, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледани са установените данни от декларацията за имуществено състояние на законния представител на ищците. Страната е посочила, че следва да се „отговори на въпроса”, след което буквално е възпроизвела текста на чл.130, ал.3 СК.Буквално е възпроизведена и част от частната касационна жалба, съдържаща оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Те не са формулирали материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Извън това, касаторите не са въвели и допълнително основание. Въпреки, че са посочили чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК,те не са заявили нито едно относимо към тези разпоредби обстоятелство и макар, че са интерпретирали дадените с ТР ОСГТК №1 /09г. разрешения не са се съобразили с тях, нито са ги приложили спрямо конкретния случай. Не са поставили правен въпрос, не са посочили конкретни актове на ВКС, респективно на съдилищата обективиращи разрешения, различни от дадените от въззивния съд, нито са развили съображения по възпроизведената от тях т.4 на ТР ОСГТК №1/09г. Оплакванията за неправилност на обжалваното определение са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3314 от 04.10.2016г. по гр..дело №4130/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: