Определение №1060 от по гр. дело №966/966 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №1060
 
                                 гр. София, .23.11.2009 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 966 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 562 от 30.04.2009 год. по гр. д. № 406/2009 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 17.12.2008 год. по гр. д. № 8269/2006 год. на Варненския районен съд в частта, с която е разпределено ползуването на незастроената част от имот, представляващ УПИ * – 306 в кв. 34 по плана на 16 м-н в гр. В., като на К. И. И. е отредена за ползуване част І от скицата на вещото лице Л. В. на л. 76 от първоинстанционното производство, с площ на частта 41.10 кв. и оцветена в червен цвят, а на И. Д. П. и С. И. П. – част ІІ от същата скица, с площ 41.10 кв. м., оцветена в зелен цвят, като за общо ползуване на страните е отреден път с ширина 1.20 кв. м. от входната врата на двора, външното стълбище и площадката пред жилище № 1, означено в жълт контур на същата скица.
Със същото въззивно решение е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски в размер на 80 лв., и са им присъдени такива за въззивното производство в размер на 100 лв.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищцата К. И. И., чрез пълномощника й адв. М. Д. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи и искане за отмяната му. Касаторката претендира и направените по делото разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, като прилага съдебна практика на ВС.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна в представения писмен отговор и претендират заплащане на съдебните разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверка наличието на поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е разпределено ползуването на съсобствения между страните недвижим имот, съдът е съобразил притежаваните от тях равни квоти в съсобствеността – по ? ид. ч., като е отчел и съществуващото фактическо положение в имота. Приел е, а и не е било спорно между страните, че жилищната сграда се ползува от тях като обособени две жилища, с достъп до тях от общо стълбище и обща пътека от улицата. Именно съобразно това фактическо положение, вкл. и намиращи се в незастроеното дворно място сгради, ползувани от ответниците, въззивният съд е възприел варианта на вещото лице В. , като отговарящ в най-пълна степен на фактическото положение в съсобствения имот и е разпределил полузването му съгласно него. Съдът приел, че е недопустимо с предявяването на иск по чл. 32, ал. 2 ЗС да се допусне исканото от ищцата преустройство на входа на жилищната сграда, тъй като същото е свързано с изграждането на ново стълбище, поради което и не е възприел предложените от допълнителното заключение на единичната експертиза и това на тройната експертиза други варианти за разпределение на ползуването на дворното място, предвиждащи такова преустройство.
Въпросът за разпределение на ползуването и върху стълбището и площадката пред обособените два входа на жилищната сграда, като застроена част, е поставен от касаторката като въпрос, обусловил изхода на спора, като според нея същият е решен в противоречие с представената практика. Доводът не е основателен, тъй като приетото в цитираното и представено решение № 506 от 29.03.74 год. по гр. д. № 2779/73 год. на І г. о. не е в противоречие с приетото в обжалваното въззивно решение. Действително, в него е обсъждан въпроса за разпределението на празното дворно място, при което не следва да се включва и застроената площ, поради различното предназначение, като и в настоящия случай предмет на спора е ползуването на дворното място, но не и на жилищната сграда, полузването на която страните са разпределили помежду си, обособявайки две отделни жилища за всяка от тях. Достъпът до тях обаче се осъществява фактически по съществуващото стълбище и площадка, поради което и последното не може да бъде игнорирано при решаване на спора за ползуването на дворното място. Произнасянето на съда в тази част няма за предмет разпределение на ползуването на сградата, за да се възприеме довода на касаторката за наличие на противоречие с практиката, като основание за допускане на касационното разглеждане на делото. Смисълът на цитираното решение на Върховния съд не е този, посочен от касаторката, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /а не т. 1, тъй като представената съдебна практика няма задължителен характер/.
Направените във въззивното решение изводи съответствуват и с решението с № 899 от 25.10.85 год. по гр. д. № 421/85 год. на ІV г. о. на ВС, в което е залегнал принципа за съобразяване със съществуващото фактическо положение в имота при разпределяне на ползуването му. Именно със съществуващия фактически достъп към жилищната сграда от двете страни съдът е обосновал и извода си за начина на разпределение по варианта, предложен в основното заключение на вещото лице, съгласно скицата на л. 76 от първоинстанционното производство, поради което и този довод на касаторката е неоснователен. Наличието на преградна стена в имота за обособяване на покрит вход за избата на ищцата също е съобразено във варианта, по който е разпределено ползуването, видно от скицата към заключението.
Третият, поставен от касаторката въпрос, който според нея е решен в противоречие на съдебната практика – решението с № 907 от 4.04.68 год. по гр. д. № 260/68 год. І г. о. на ВС, е за възможността съдът да допусне исканото от един от съсобствениците преустройство на съсобствената вещ. Предявеният иск е за разпределение на ползуването на съсобственото дворно място, а не е предявен такъв за разрешаване на преустройство на входната площадка и стълбище. Последното е обсъждано от съда доколкото има връзка с поставените към експертизите задачи за изработване на варианти за ползуването на дворното място, но не е предмет на спора между страните, в какъвто смисъл са изложени и мотиви от въззивния съд, поради което и произнасянето по този въпрос не е обусловило извода на съда за постановеното разпределение.
Не е налице и поддържаното от касаторката основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са изложени съображения за обосноването на възможните хипотези на проявлението му – да е налице необходимост от тълкуване на неясна или непълна правна норма, да липсва съдебна практика по поставените въпроси или при наличието на такава да е необходимо да се изостави възприетото тълкуване с оглед възприемане на друго такова. Такива доводи не се поддържат, а е налице формалното цитиране на закона.
Поради изложените съображения за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а и по т. 2 с оглед представената съдебна практика по конкретни дела, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не се присъждат на ответниците, тъй като липсват данни такива да са направени от тях в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 562 от 30.04.2009 год. по гр. д. № 406/2009 год. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар