Решение №338 от 16.6.2009 по гр. дело №971/971 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 338
 
гр. София, 16.06..2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 971/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по параграф 153 от ПЗР на ЗИДГПК във вр. с чл. 225 и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2 ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба на Л. Й. И. от гр. С. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 29.08.2006 г. по гр.д. № 4494/99 г. на Софийския градски съд, ІVб г.о. В молбата се поддържат отменителни основания по чл.225, ал.3, вр. с чл.207 б.”а” , “б” и “г” ГПК /отм./.
Ответникът по молбата Е. Й. И. от гр. С. е взел становище за неоснователност на същата.
Молбата за преглед е подадена в погрешно определения от второинстанционния съд срок и е процесуално допустима съгласно чл.38 ГПК/отм./.
С посоченото решение, постановено по реда на чл. 208, ал. 2 от ГПК (в редакцията до измененията в ДВ, бр. 124/1997 г.) във връзка с § 153 от ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 124/1997 г.), Софийският градски съд е постановил допуснатата с решение от 19.01.1997 г. по гр. д. № 725/1993 г. на Софийския районен съд, 55 с-в, делба на апартамент № 5 с площ от 76, 16 кв. м., находящ се в гр. С., ж. к. „Дианабад“, бл. 43-44. вх. А, ет. 3 между Е. Й. И. и Л. Й. И. да бъде извършена при равни квоти.
По делото е установено, че страните са преки низходящи на Й. И. Г. , починал на 11.07.1991 г., който със саморъчно завещание от 07.08.1986 г. е завещал на сина си Е. И. 65 % ид. части, а на дъщеря си Л. И. 35 % ид. части от процесния апартамент. В завещанието е посочено, че завещанието в полза на Е. И. на по-голямата част от 65 % се прави, понеже той е поел задължението да обслужва и гледа завещателя на старини, а завещанието на по-малката част от 35 % се прави на Л. И. , тъй като тя е заявила на завещателя, че няма да го гледа на стари години. С решение № 272 от 23.03.95 г. по гр. д. № 1204/1994 г. на ВС, II г.о. е признато за установено, че саморъчното завещание от 07.08.1986 г. е нищожно в частта му, с която Й. Г. е завещал на Е. И. 65 % от процесния имот, на основание чл. 42, буква „в“ ЗН. При тези фактически данни градският съд е приел, че между двете завещателни разпореждания е налице взаимна връзка, доколкото вменените със завещанието на ищеца задължения за грижи и гледане са основанието на акта и решаващ мотив изобщо да се състави завещанието. Прието е също, че наследодателят не би извършил промяна в размера на законовите наследствени дялове на двете си деца, ако неговият син не е бил поел задължение за бъдещо гледане на завещателя, а следователно не би било извършено както завещателното разпореждане на 65 % ид. части, така и завещателното разпореждане в полза на молителката за 35 % ид. части, като наследствените дялове на двамата биха останали равни съгласно чл.5, ал.1 ЗН. С оглед на това е прието, че завещателните разпореждания в полза и на двете страни са нищожни на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.
Молбата за преглед е неоснователна. В разглеждания случай, тълкувайки волята на завещателя в съответствие с изискванията на чл.20, вр. чл.44 ЗЗД, градският съд правилно е приел, че двете завещателни разпореждания са взаимно свързани и че волята на завещателя да бъде гледан и издържан от неговия син е единственото основание на акта. Правилно съдът е приел, че това е решаващият мотив за съставяне на завещанието и че без наличие на завещателно разпореждане в полза на същия, той не би завещал на молителката 35% ид.части от процесния апартамент. Ето защо и при положение че с влязло в сила решение саморъчното завещание е признато за нищожно в частта му, с която на Е. И. са завещани 65% от имота, поради това, че вменява на заветника да престира бъдещи грижи и гледане, т.е. поради противоречие със законовото изискване за безвъзмезден характер на зевещанието, същото се явява нищожно и в частта, с която на молителката са завещани 35% ид.части от апартамента, поради взаимната връзка на двете завещателни разпореждания. Без значение за този извод е обстоятелството, че с влязлото в сила решение саморъчното завещание е признато за нищожно само в първата му част, доколкото предмет на иска е било само завещателното разпореждане в полза на Е. И. и съдът не се е произнесъл по валидността на същото в полза на молителката.
Доводите на молителката за незаконосъобразност на решението, тъй като мотивите на наследодателя за съставяне на предходно завещание, с което същият й е бил завещал 60% от апартамента, са били, че тя му е помогнала парично при изплащане дела на бившата му съпруга от имота са неоснователни, тъй като това завещание е отменено с последващия завещателен акт и мотивите за неговото съставяне са правно ирелевантни. В случая от значение за изхода на спора е решаващият мотив за съставяне на последното завещание, който бе посочен по-горе.
С оглед изложеното молбата за преглед следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я без уважение молба на Л. Й. И. от гр. С. за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение от 29.08.2006 г. по гр.д. № 4494/99 г. на Софийския градски съд, ІVб г.о.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар