О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр. София, 04.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4408/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1045 от 27.06.08г. по гр.д. № 2418/07г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 115 от 01.08.07г., постановено по гр.д. № 130/06г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Х. Б., К. Х. М. и Х. Р. П. против О. К. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на дворно място с площ от 6800 кв.м., находящо се в гр. К., Пловдивска област, съставляващо имоти с пл. №№ 5* и 578 – до стара река по плана на града от 1952г., а по сега действащия план – средната част от УПИ *рибарници в кв.45а, целият с площ от 11230 кв.м. Прието е, че ищците са наследници по закон на Н. И. Н. , която е починала през 1973г. и на починалия през 1976г неин брат Х, който с нот.акт № 302/1928г. е закупил гюл /розова градина/ в землището на гр. К. в м.”П” с площ от 1, 7 дка. Тъй като събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице не е установено закупеният от наследодателя имот да е част от претендирания имот и доколкото ищците са основали исковата си претенция единствено на придобивни сделки, вкл. неформални, а не са се позовали на придобивна давност или реституция, въззивният съд е приел предявеният иск за неоснователен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Х. Б., К. Х. М. и Х. Р. П. с оплаквания за недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – по приложението на чл.188, ал.1, чл.133 и чл.157, ал.1 ГПК/отм./, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на решения на ВС и ВКС по конкретни дела /незадължителна практика/ следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата т.е. когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В разглеждания случай касаторите се позовават на решение № 654 от 22.07.99г. по гр.д. № 211/99г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че разпоредбата на чл.108 ЗС не предвижда ограничаване на доказателствените средства, с които се установява правото на собственост, както и че придобиването на това право върху земеделски земи по давностно владение не е предвидено в изключенията по чл.133, б.”а-е” ГПК/отм./ Обжалваното решение обаче с нищо не противоречи на това решение, тъй като в случая ищците не са основали исковата си претенция на придобивна давност, за да могат да доказват елементите на фактическия състав на този придобивен способ със свидетелски показания, а на правни сделки, за по-голямата част от имота – неформални, които обаче нямат вещтнопрехвърлително действие. Липсва и противоречие с определение от 09.04.03г. по ч.гр.д. № 1735/03г. на СГС, в което е прието, че индивидуализирането на един имот по предходен план е достатъчно, когато ищците са изявили воля в хода на делото да го индивидуализират чрез съдебно-техническа експертиза по сега действащия регулационен план, доколкото в обжалваното решение не е взето различно становище по този въпрос и исковата молба не е приета за нередовна, нито искът е отхвърлен на това основание т.е поради липса на индивидуализация на имота по сега действащия план.
Последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване също не е налице, тъй като същественият правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставения въпрос да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице.
С оглед изложеното подадената от Е. Х. Б., К. Х. М. и Х. Р. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 1045 от 27.06.08г. по гр.д. № 2418/07г. на Пловдивския окръжен съд.
О с ъ ж д а Е. Х. Б. от гр. К., К. Х. М. от гр. К. и Х. Р. П. от гр. Я. да заплатят на О. К. сумата 600 /шестстотин/ лева разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: