3
определение по гр.д.№ 729 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1062
София, 14.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 729 по описа за 2011 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. Н. Х., Н. Д. Х., Е. Д. Й. и [фирма], срещу решение от 09.11.2009 г. по в.гр.д.№ 593 от 2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 27.04.2011 г.
К. Н. Х., Н. Д. Х. и Е. Д. Й. обжалват решението в частта, с която е отменено решение от 02.07.2009 г. по гр.д.№ 1868 от 2006 г. на Дупнишкия районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от К. А. Х. срещу К. Н. Х., Н. Д. Х. и Е. Д. Й. установителен иск за собственост върху 1/2 ид.ч. от овощна градина с площ от 3 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място] баня, м.”Г. герен”, представляваща имот № 031043 по картата на землището и за отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на констативен нотариален акт № 198, том I, рег.№ 1850 по нот.д.№ 180 от 17.06.2005 г. до размер на 1/2 ид.ч. от имота. В касационната си жалба тези касатори твърдят, че решението на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната от тях част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: от кой момент следва да се счита, че земеделски имот е възстановен на бившите му собственици, когато има издадени две решения на поземлената комисия- от датата на първото или от датата на второто решение.
[фирма] обжалва решението на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 02.07.2009 г. по гр.д.№ 1868 от 2006 г. на Дупнишкия районен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от К. А. Х. срещу [фирма] иск за установяване на собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от гореописаната овощна градина. В касационната си жалба този касатор твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба от ГПК би било произнасянето на ВКС по следните два правни въпроса: 1. От кога започва да тече придобивната давност за земеделски имот, собствеността върху който е възстановена с две решения на поземлена комисия- от датата на първото или от датата на второто решение и 2. Добросъвестно ли е владението на купувач по нотариален акт, който не е отменен.
В писмен отговор от 01.02.2010 г. ответникът по жалбата К. А. Х. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
1. По касационната жалба на К. Н. Х., Н. Д. Х. и Е. Д. Й.: Посоченият в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към тази касационната жалба въпрос /от кой момент следва да се счита, че земеделски имот е възстановен на бившите му собственици, когато има издадени две решения на поземлена комисия- от датата на първото или от датата на второто решение/ не е въпрос, който би могъл да послужи като основание за допускане на касационното обжалване по настоящото дело, тъй като този въпрос не е обусловил правните изводи на съда за уважаване на предявения установителен иск за собственост: В. съд е уважил този иск не защото е приел, че собствеността върху процесния земеделски имот е възстановена с първото или с второто решение на ПК- [населено място] баня /решение № 1590Р от 05.04.1993 г. и решение № 07 от 24.07.1995 г./, а защото е приел, че осъществяваното от наследодателя на ответниците Д. Х. владение върху този имот от датата на възстановяване на собствеността с решението на поземлената комисия /независимо дали тази дата е 05.04.1993 г. или 27.07.1995 г./ до 21.11.1997 г. не се зачита съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, а от тази дата- 21.11.1997 г. до предявяването на иска на 21.12.2006 г. не са били изминали необходимите съгласно чл.79, ал.1 от ЗС 10 години за придобиване на имота по давност. Поради това и тъй като касаторите не са посочили друг въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, произнасянето на въззивния съд по който да противоречи на практиката на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване на решението в частта по установителния иск за собственост не следва да се допуска.
2. По касационната жалба на [фирма]: Посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към тази касационната жалба въпроси /от кога започва да тече придобивната давност за земеделски имот, собствеността върху който е възстановена с две решения на поземлена комисия- от датата на първото или от датата на второто решение и добросъвестно ли е владението на купувач по нотариален акт, който не е отменен/ също не са въпроси, които биха могли да послужат като основание за допускане на касационното обжалване по настоящото дело, тъй като тези въпроси не са обусловили правните изводи на съда за уважаване на предявения ревандикационен иск: В. съд е уважил този иск не защото е приел, че придобивната давност започва да тече от датата на постановяване на второто решение на ПК- [населено място] баня /от 24.07.1995 г./, а не от датата на първото решение на ПК /от 05.04.1993 г./ и не защото е приел, че [фирма] не е добросъвестен владелец на процесния имот, а защото е приел, че осъществяваното от праводателя на това Е. Д. Х. владение върху имота от датата на възстановяване на собствеността /независимо дали тази дата е 24.07.1995 г. или 05.04.1993 г./ до 21.11.1997 г. не се зачита съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, а от 21.11.1997 г. до предявяването на иска на 21.12.2006 г. не са били изминали необходимите съгласно чл.79, ал.1 от ЗС 10 години за придобиване на имота по давност и защото от датата на сключване на сделката, обективирана в нотариален акт № 26 от 22.06.2005 г., по силата на който [фирма] е закупило имота от Д. Х., до датата на завеждане на делото- 21.12.2006 г. не са изминали необходимите съгласно чл.79, ал.2 от ЗС 5 години за придобиване на имота при добросъвестно владение. Поради гореизложеното и тъй като този касатор не е посочил друг въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, произнасянето на въззивния съд по който да противоречи на практиката на съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване на решението в частта по ревандикационния иск също не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2009 г. по в.гр.д.№ 593 от 2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение от 27.04.2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.