О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1064
[населено място], 30.09.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №397 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], гр.гр.Б., срещу решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№1186/2010г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 13.05.2010г. по гр.д.№434/2009г. на Районен съд – [населено място], за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Г. Х. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу Г. Х. С. иск за заплащане на сумата 5000щ.д., представляваща заплатена цена по развален договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот, сключен с н.а. №52/2001г., както и на предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд е приел за основателно възражението, което е направил ответника срещу иска за връщане на получената сума, че тя е задържана от него в качеството му на изправна страна по предварителния договор за продажба на целия имот, която не е осъществена по вина на другата страна – ищцовото дружество, в каквато насока се е позовал на решаващите мотиви на решението на разваляне на договора.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, сочи, че въпросите: „допустимо ли е съдът да се произнася по ненаправено искане или ненаправено възражение; може ли да бъде направено прихващане на суми при положение, че ответникът не е направил такова искане; може ли претенцията за възстановяване на платената цена по развален договор да се отъждестви с претенции за заплащане на обезщетение за неизпълнение на предварителен договор, без такова искане да е направено от страната по делото” са разрешени от въззивния съд в противоречие с приложени решения на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Поставените от касатора правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение, по съображения, че в подадения от ответника отговор на исковата молба, е направено възражение, че сумата се задържа от него на правно основание – като задатък. Доводите на касатора, че страните са се съгласили, че сумата представлява покупна цена на посочените идеални части, дори и преди това /преди сключване на окончателния договор/ да е изпълнявала ролята на задатък по сделката за целия имот и че неправилно е прието от съда, че платените 5000щ.д. представляват задатък, са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към основание за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, по които касационният съд се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Отделно, с приложеното решение №429 от 19.06.2009г. по гр.д.№767/2008г. на ВКС, ІІг.о. не са разрешени релевираните от касатора правни въпроси, нито разрешените с въззивното решение въпроси от значение за конкретното дело. С приложеното решение са разрешени въпросите: дали с получената по нищожен договор за покупко-продажба на ипотекиран за обезпечение на договор за заем, продажна цена, е погасен частично дълга на заемателя и дали е част от цедираното вземане на трето лице, каквито въпроси не са разрешени с въззивното решение, чието допускане до касационно обжалване се иска. С приложеното решение №1503 от 10.02.2009г. по гр.д.№5819/2006г. на ВКС, ІVг.о. е разрешен въпросът: основателен ли е иск с правно основание чл.34 от ЗЗД ако не е постановен изричен диспозитив за нищожност на договора, а има единствено констатации за нищожността в мотивите на решението, какъвто въпрос не е разрешен с сега обжалваното въззивно решение. Неоснователно е позоваването и на решение №1001 от 20.06.2003г. по гр.д.№1773/2002г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че не може по иск за реално изпълнение да се присъди дължимото във връзка с реституиране на престациите по нищожен договор, какъвто въпрос не е разрешен с решението на въззивния съд по настоящия спор, по който не е имало спор за валидността на договора. С останалите две решения също не са решени въпроси, които да са решени от въззивния съд по настоящото дело.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№1186/2010г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: