О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.1065
гр. София, 24.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1015 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 781 от 3.06.2009 год. по гр. д. № 1381/2008 год. Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.03.2008 год. по гр. д. № 9403/2007 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от З. Н. С. и Г. Н. А. от гр. В. против Е. Т. И. от с. гр., иск за предаване владението върху имот с площ 385.32 кв. м. в гр. В., кв. „Г”, селищно образувание „Р”, представляваща реална част от имот № 97 по ПНИ, целият с площ 599.97 кв. м., при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците З, чрез пълномощника им адвокат Д. П. , с оплаквания за неговата неправилност поради необоснованост на направените изводи и молба за отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Претендират и направените съдебни разноски.
Ответницата Е. И. , чрез пълномощника си адв. Н. Н. , оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като поддържа и становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че процесуалноправният въпрос, касаещ задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, вследствие на който е направен и извода на въззивния съд за неоснователност на иска, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен, въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот с решението на поземлената комисия от 1998 год., поради което и не е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на ревандикационния иск. Този извод е обоснован с преценката на събраните по делото доказателства – крепостния акт от 1904 год., легитимиращ за собственик на описания в него имот трето лице, заключението на техническата експертиза, устновяващо, че описания в него имот не е идентичен с възстановения с решението на поземлената комисия, като съдът е изложил и съображения относно довода на ищците за изтекла придобивна давност до момента на образуване на стопанството. Обсъдени са и представените доказателства за замяна на имоти с равностойна земеделска земя от ТПС комисия, както и тези относно последващи разпоредителни сделки с получената в замяна земя, обуславящи приложението на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. По отношение придобивното основание на ответницата, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на направения анализ обосновал извода, че правото на ползуване на наследодателката й е трансформирано в право на собственост, чрез изкупуване по реда на параграф 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което и същата се намира на правно основание в имота.
Следователно, решаващото съображение на въззивния съд за извода му за неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС е липсата на предпоставките на ревандикационния иск – ищците, сега касатори не са установили да са собственици на имота на поддържаното основание – възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а ответницата има основание да се намира в него. Съображението на касаторите в изложението им към жалбата се основава на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, който въпрос според тях има значението, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обуславящо допускане на касационното разглеждане на делото. Касаторите поддържат, че съдът не е обсъдил свидетелските показания, и поради това поставеният от тях процесуалноправен въпрос е обусловил постановения резултат по делото.
Настоящият състав счита, че така формулирани съображенията в изложението не обосновават поставяне на въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания за касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК – поддържат неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила при преценка на доказателствата. Оплакването именно против тази преценка на въззивния съд е извън предмета на настоящето производство по чл. 288 ГПК, в което следва да се обсъжда единствено наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, освен поради посоченото по-горе съображение за липса на конкретно формулиран процесуалноправен въпрос, който и да е обусловил изхода на спора, но и поради липсата на изложени от касаторите съображения за значението на въпроса за доказателствата, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага обосноваване на необходимостта от тълкуване на дадена правна норма, в резултат на което би се постигнало отстраняване неясноти или непълноти в нея, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимостта от промяна на такава при различно тълкуване на закона. Такива съображения не са изложени от касаторите, а позоваването им на необсъждане на свидетелските показания при обосноваване на извода за неоснователност на иска им не покрива изискванията на закона за допускане на касацията, поради което и не обосновава такъв извод. Както се посочи вече, това съображение представлява касационно оплакване за неправилност на въззивното решение, което в настоящето производство не може да се обсъжда. Затова и не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 781 от 3.06.2009 год. по гр. д. № 1381/2008 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от З. Н. С. и Г. Н. А., чрез пълномощника им адвокат Д. П. , касационна жалба против него.
Осъжда З. Н. С. и Г. Н. А. да заплатят на Е. Т. И. направените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: