Решение №497 от 3.11.2009 по гр. дело №2173/2173 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 497
 
гр. София, 03.11..2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:
 
                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО  ПЕЙЧЕВ
                                                                        СНЕЖАНКА  НИКОЛОВА
                                                                                
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 2173/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалби на И. С. Г. от гр. С. и на “Д”А. , гр. С. срещу решение № 224 от 15.01.2008г. по гр.д. № 2526/05г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в, в уважителната му част. Жалбоподателите са е поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в” ГПК/отм./.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържат точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество те са неоснователни.
С посоченото решение и решение от 03.04.08г. за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд е отменил частично решение от 10.07.03 г., постановено по гр.дело № 33/03 г. на Софийския градски съд и вместо него е осъдил на основание чл. 73 ЗННД, във вр. с чл.45 ЗЗД И. С. Г. да заплати на И. И. М. сумата 27 463 лв., представляваща обезщетение по за претърпени имуществени вреди, равняващи се на продажната цена по сделка, удостоверена с нотариален акт № 1* т.1, н.д. № 159/98 г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от завеждане на иска – 11.12.2002г. до окончателното изплащане; сумата 15 577лв., представляваща мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за времето от 22.12.1998г. до завеждане на иска – 11.12.2002г., както и сумата 231, 31 лв. разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответницата в първоинстанционното производство И. Г. – нотариус с район на действие гр. С., е удостоверила на 22.12.1998 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Лозенец“, ул. „. № 29, ет. 4, материализиран в нот. акт № 129/98г., с продавач „Солар“ О. – София, купувач И. М. и продажната цена 27 463 лв. При изповядване на сделката е бил представен нот. акт № 58/95 г., с който лицата Н. Д. и Ф. Д. са учредили в полза на продавача право на строеж върху собственото им дворно място за изграждане на монолитна жилищна сграда с партерен етаж, три жилищни етажа и два мезонета в подпокривното пространство. По силата на този договор учредителите са запазили за себе си правото на строеж върху определени обекти, между които не е посочен апартамент № 8. На нотариуса са били представени също разрешение за строеж, скица на имота, утвърден архитектурен проект и виза за проектиране. На 03.12.1998г. собствениците на дворното място са се снабдили с констативен нотариален акт № 22/98 г., с който са признати за собственици на посочения апартамент № 8 по приращение, а с нот.акт № 22/01г. същите са го продали на ищцата за сумата от 21 800 лв. Първоначалният проект е бил за строителство на монолитна жилищна сграда с магазин и офис на партерния етаж, три жилищни етажа, два мезонета в подпокривното пространство и на подземно ниво-покрит паркинг и мазета с обща разгърната площ 1092 кв.м. В отклонение на проекта в жилищна сграда е построен и четвърти жилищен етаж, на който се намира продаденият на ищцата апартамент № 8, като преди това незаконното строителство е било узаконено. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 482, ал. 1 ГПК /отм./ при удостоверяване на договор за покупко-продажба, а именно да провери дали продавачът се легитимира като собственик на вещта, която продава, с което е причинила вреди на ищцата и че предпоставките на чл.73, ал.1 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране на нейната имуществена отговорност до посочения по-горе размер са налице.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения.
По жалбата на И. Г.
Доводите на касаторката, че предпоставките за носене на имуществена отговорност не са налице, тъй като според договора за учредяване на право на строеж продавачът по сключения с нот.акт № 129/98г. договор е бил собственик на продадения апартамент не кореспондират на установените по делото факти и са неоснователни. Независимо от факта, че продадения апартамент № 8 не е между обектите, за които собствениците на терена са запазили правото на строеж, същата е следвало да констатира, че имотът се намира на четвъртия етаж на сградата, който не фигурира изобщо в договора за учредяване на правото на строеж и следователно е изграден извън обема на това право и доколкото той представлява самостоятелен обект на правото на собственост, да направи извод, че продавачът не е собственик на продадения имот. Съгласно разпоредбата на чл.482, ал.1 ГПК/отм./ при извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота, а неизпълнението на това задължение, когото е причинило вреда, попада в хипотезата на чл.73, ал.1 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД, както въззивният съд правилно е приел.
Обстоятелството, че в самия нотариален акт за покупко-продажба на имота нотариусът е материализирал изявлението си, че се е уверил че продавачът е собственик на имота въз основа на представените документи е правно ирелевантно, след като в действителност от тях такъв извод не е могло да се направи. В тази връзка следва да се отбележи, че нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените от страните по договора документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице, което в разглеждания случай не е сторено. Без значение за изводите на съда е и фактът, че изграденият извън учреденото право на строеж четвърти етаж на сградата впоследствие е бил узаконен, тъй като узаконяването на незаконното строителство няма вещнопрехвърлително действие в полза на лицето, което го е извършило. Същото се отнася и за обстоятелството, че разгърнатата застроена площ на сградата според акта за узаконяване е по-малка, отколкото е следвало да бъде построена.
Доводът, че извън обема на правото на строеж са изградените мезонетни апартаменти, а не четвъртия етаж на сградата, намиращ се под тях, също не може да бъде споделен, тъй като според договора за учредяването на това право сградата е следвало да има три жилищни етажа с два мезонета в подпокривното пространство, а не четири жилищни етажа и следователно извън обема на правото на строеж е изграден четвъртият жилищен етаж, а не двата мезонета, независимо от факта, че същите се намират над него. Неоснователен е и доводът, че отговорността на нотариуса по чл.73, ал. 1 ЗННД не може да бъде ангажирана без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване или да бъде отменен или изменен по реда на чл.431, ал.2 ГПК/отм./, тъй като законът не поставя такова изискване. Без значение за крайните изводи на съда е и обстоятелството дали продажната цена е платена от купувача преди (както е в случая), по време или след сключването на договора, тъй като и в трите случая плащането се извършва във връзка с него и причинната връзка между действията на нотариуса, който не е изпълнил задължението си чл.482, ал.1 ГПК/отм./, и причинената вреда е налице.
В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти в съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, поради което направените в тази насока оплаквания са неоснователни. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно. Останалите оплаквания в касационната жалба се отнасят за допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в постановеното решение относно датата на предявяването на иска, която е поправена с решението от 03.04.08г., поради което не следва да се обсъждат.
По жалбата на третото лице помагач “Д” АД.
Също е неоснователна по изложените по-горе съображения относно предходната жалба. Във връзка с изложените в тази жалба допълнителни доводи, а именно че нотариусът не може да носи отговорност без изповяданата от него сделка да бъде развалена и без предварително /в отделно производство/ да бъде разрешен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху апартамента, респ. без да е налице отправена покана до продавача да възстанови на купувача получената сума, следва да се отбележи, че те също са неоснователни, тъй като и тези обстоятелства са правно ирелевантни за ангажиране на неговата отговорност по чл.73, ал.1 ЗННД. Съгласно тази разпоредба нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес ( в случая 27 463 лв.), без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
Р Е Ш И :
 
 
О с т а в я в сила решение № 224 от 15.01.2008г., поправено с решение № 91 от 03.04.2008г., постановени по гр.д. № 2526/05г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар