О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.923
гр. София, 13.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 790 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 4.06.2008 год. по гр. д. № 2622/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 21.03.2007 год. по гр. д. № 2645/2005 год. на Софийския районен съд, с което е признато за установено по иска на С. Ц. М. против Л. Д. К. , че саморъчното завещание на Ц. С. К. , съставено на 21.04.95 год., е нищожно, както и че С. М. е собственик на 1/3 ид. ч. от имот с площ 1 893 кв. м., представляващ пл. № 2* по плана на гр. С., м. „Б”, а в останалата част искът е отхвърлен. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил ответника „Е” А. да предаде на С. М. владението върху 1/3 ид. ч. от горния имот, а до размер ? ид. ч. отхвърлил иска, и изменил, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариалния акт № 93/2004 год. в смисъл, че Л. К. е собственик само на 1/3 ид. ч. от имота.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от страните по делото.
Ищцата С. Ц. М., чрез пълномощниците й адвокатите Р. и Б. , го обжалва в частта, с която исковете й са отхвърлени до предявения размер от ? ид. ч. от имота. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон закон и необоснованост на изводите по въпроса за недостойнството на ответницата Л да наследи наследодателя Ц, съгласно чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете й бъдат уважени изцяло до претендираната ? ид. ч. от процесния имот.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката С. М. поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното разглеждане на въззивното решение в обжалваната от нея част. Счита, че материалноправният въпрос за признаване на недостойнство за наследяване в хипотезата на чл. 3, б. „в” ЗН и установяването му в хода на гражданския процес, свързан с процесуалноправения въпрос за наличие на предпоставката по чл. 182, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./ са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се на липса на съдебна практика по тези въпроси.
Ответницата Л. К. обжалва въззивното решение в частта му, с която са уважени исковете против нея, с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния закон – чл. 25 ЗН. Счита, че претенцията на ищцата е следвало да се реализира чрез иск по чл. 76 ЗН, от който същата е направила отказ в първоинстанционното производство, поради което и въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Позовава се на цитирани и представени решения на ВКС, в противоречие с които според нея въззивният съд е произнесъл съдебния си акт по непредявен иск. С оглед на това и следва да се приеме позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението.
Ответникът „Е” А. , чрез пълномощника му адвокат Д. Ш. Л. , също обжалва въззивното решение в уважените части от исковете, с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно допуснатото изменение на исковете и произнасяне от съда по иск, от който ищцата е направила отказ. Касаторът се позавава на противоречието му с цитираната и от касаторката Л. К. съдебна практика, както и на значението на процесуалноправния въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за нищожност на завещанието е бил уважен, въззивният съд, въз основа на събраните заключения на графологическите експертизи, е приел, че завещанието не е написано и подписано от наследодателя Ц. П. липсата на предвидената в чл. 25, ал. 1 ЗН форма за неговата действителност, и на основание чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН следва неговата нищожност. Основателността на този обуславящ иск е довела и до уважаване на съединените искове за собственост – установителен до размер на наследствената част на ищцата по закон – 1/3 ид. ч., съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН и ревандикационния иск против дружеството, намиращо се в имота за същата наследствена част.
Жалбите на ответниците се отнасят именно до тези уважени искове с доводи, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, с оглед последващото им изменение от ищцата и направен отказ от иска по чл. 76 ЗН. Произнасянето на въззивния съд по процесуалните въпроси за изменение на исковете по размер на претендираната идеална част от имота и за отказ от иска за нищожност на сделката между ответниците, респ. нейната унищожаемост, не е обусловило обаче решението по същество по иска за нищожност на завещанието и обусловените от него искове за собственост, поради което и не е налице първата предпоставка за допускане на касационното обжалване, а именно – наличие на въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който да е решен в противоречие на представената от касаторите съдебна практика или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно поддържаните от тях основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касаторите въпрос за съществени процесуални нарушения на процесуалните правила обосновават касационното основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е решаващ за изводите на въззивния съд в обжалваните части на решението, и най-вече относно извода по обуславящия иск по чл. 42, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН. Затова и касационните жалби на ответниците не следва да се допускат до разглеждане.
Относно касационната жалба на ищцата: поставеният от нея въпрос е допустимо ли е в гражданския процес да се установява недостойнство за наследяване в хипотезата на чл. 3, б. „в”, предл. последно от ЗН – наследникът съзнателно си е служил с неистинско завещание, поради което и ищцата е претендирала по-голям дял от наследството, вследствие изключването на този недостоен наследник. Това обстоятелство е и основанието за изменение в размера на претендираната от нея идеална част от наследството, в която част исковете са отхвърлени. Това обуславя правния интерес на ищцата от обжалването на решението в тези му части, а направеният от съда извод, че не са представени доказателства за недостойнство, каквито представляват влязла в сила присъда на наказателен съд или решение на граждански съд при условията на чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./ е обусловил извод по същество за неоснователност на исковете над уважения размер от 1/3 ид. ч. до претендирания такъв от ? ид. ч. от имота. По въпросите, поставени от ищцата, не е налице съдебна практика, поради което и произнасянето по него от касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както основателно се поддържа от ищцата. Поради това и жалбата й следва да се допусне до касационно разглеждане, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 4.06.2008 год. по гр. д. № 2622/2007 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от С. Ц. М. касационна жалба против него в отхвърлителните му части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение по подадените от Л. К. и „Е” А. , гр. С. в частите, с които са уважени исковете против тях.
С оглед данните за внесена държавна такса за допуснатото касационното разглеждане, делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: